Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 206

— Не сте вие тези, които можете да ме учите на морал — спокойно отговаря Тъмния Дайвър. — Хакери, дайвъри, крадци-бизнесмени… Забележете — давам за пример най-явните ви постъпки. Стига протакане, Чингиз. Трябва ми файлът. Нямам намерение да се шегувам… Ще го получа. Нали и вие самите дълго се съмнявахте дали да не ми го дадете? Така че го дайте. На едната страна на везните е взетото от вас решение. На другата — доста вероятна смърт. Сигурни ли сте, че искате да рискувате?

— Ако ние умрем, файлът е загубен за теб — възразява Чингиз. — Той е защитен с четири пароли…

— Да, знам. Но ще бъда принуден да постъпя така. Дори и само за да стане по-сговорчив Дибенко. Да убия хора, които нямат съвсем нищо общо, за да му докажа сериозността на своите намерения — не го смятам за невъзможно. А вие… вие сами си го търсехте. Не ви ли предупредих?

Никой не му отговаря. Аз например, съм зает с повтарянето на стихчето си. „Дълбина-дълбина, не съм твой…“

Тя не иска да ме пусне. Изобщо не иска. Бих искал да знам как Тъмния Дайвър го постига. Та нали тук вече не става въпрос за контрол над виртуалното пространство. По-скоро има пряко въздействие върху мен.

— Всички вие имате какво да губите. — Тъмния Дайвър се отдалечава в посока към камината. Протяга ръце над огъня. — Да загинеш за идеята е красиво. Но струва ли си тази идея живота? Ще направим така. Аз ще преброя до седем. На цифрата седем…

Има нещо в гласа му — увереност, равнодушие, сила. Нещо, което не ни дава и сянка на надежда.

Той ще натисне спусъка. И аз ще почувствам, как сърцето ми звънливо удря за последен път, преди да спре. И ще ми остане не много, петнайсет минути…

Ще продължавам да живея, чувствайки как пропадам в бездънна пропаст. Може би стените от огън и лед ще се съберат около мен — само дето отпред няма да я има топлата светлинка.

И полетът ще стане вечен. И Вики, приближила се към мен, ще види под сваления шлем бялото ми, мъртво лице.

— Ти си подлец, Дайвър… — Чувам гласа си, но ми се струва, че някой говори вместо мен. — Ти си подлец, но си прав. Това не си струва да си пожертваш живота. Готов съм да дам файла.

Тъмния Дайвър кимва и се усмихва. Изобщо не му пука от обидата.

— Ще получиш файла…

Това е Чингиз.

— Остана още нашия велик хакер… — Тъмния Дайвър поглежда Подляра. — Хайде, хайде… Не бива да се правиш, че винаги си говорил през клавиатурата. Хубава мисъл, но знам, че не е така. Съгласен ли си с приятелите си?

— Да! — изревава Подляра.

— Тогава ще постъпим така… — Тъмния Дайвър взема от камината телефонната слушалка, допира я до ухото си, кимва. — Ще позвъня… на истинския Пат, който прилежно учи омразния руски език. Ти, Чингиз, ще го помолиш да отвори файла и да го изпрати в дълбината. Ето тук, на масичката за списания. Мисля, че ще се справи.

— Той не знае ключовете ни, глупако… — не издържа Чингиз.

— Ами ще му ги кажете. Всичките, поред. Кой беше пръв?

Докато говори, той вече набира номера.

— Леонид, после аз, после Подляра, накрая самия Пат. — Чингиз, изглежда, напълно се е предал.