Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 207

— Прекрасно. И… нека да няма намеци и измами. Току-виж момчето се втурне тук да ви спасява — Тъмния Дайвър се вслушва и поднася слушалката към лицето на Чингиз.

— Привет, Пат…

Гласът на Чингиз е съвсем обикновен. Сякаш седи пред камината с чаша уиски в ръка, пуши цигара и философства с нас на отвлечени теми.

— Трудиш ли се? Браво. Работата е такава… ще те откъсна за минутка. Вземи файла, който зашифрирахме… да. Мързи те да отидеш? А по локалната мрежа трудно ли ти е да го изтеглиш? Добре… Сега всички поред ще ти кажем ключовете си. Ще отвориш файла и ще ни го пратиш в дълбината. Някъде в библиотеката. На масичката за списания. Не, не се шегувам. Хайде, действай, давам слушалката на Льоня…

Тъмния Дайвър одобрително кимва, потупва Чингиз по рамото и се приближава със слушалката към мен.

— Хей… — изричам аз в микрофона.

— Льоня, а защо изведнъж решихте да си разкрием ключовете? — с любопитство пита Пат.

— Ами за майтап. — Даже се изхитрям да се усмихна аз. — Готов ли си да набираш ключа?

— Аха…

— Диктувам. Първо са цифри. Седем. Четири. Шест. Нула. Шест. Две. Четири. Седем. Сега букви. W. H. O. Всичките главни, d. s. Всичките малки. Отново цифри. Едно. Три. Шест. Осем. Едно. Малко y. Главно Z. Символът за долар. Маймуна.

— Маймунското „а“ от адресите ли? Или думата „маймуна“? — делово пита Пат.

— Думи, които имат някакво значение, се използват в шифрите само от ламери — казвам аз. — Знакът, разбира се. Сега три отварящи скоби, цифрата осем. И възклицателен знак.

— Набрах я — съобщава Пат. — Сега ключът се генерира…

— Е, давам ти пак Чингиз…

Тъмния Дайвър, отдръпвайки слушалката встрани, прошепва:

— Хубав ключ! Одобрявам!

Мълча си. Това е общият ми ключ. Сега ще се наложи да преопаковам всичките си бази данни. Тъмния Дайвър отнася слушалката на Чингиз. Той, неясно защо, ме гледа със същото негодувание, с което гледа и Тъмния Дайвър. Но запазва гласа си спокоен:

— Отвори ли първия шифър? Добре. Сега набирай ключа ми… той е лесен… ламерски…

Ето каква била работата!

— Това е фраза, първата буква е малка, всички останали са големи. Има интервали между думите. Накрая трябва да се сложи точка. Набирай и повтаряй по букви.

Какво се тутка…

Чингиз издишва и с леден глас произнася:

— Четирийсет хиляди маймуни завират си отзад банан.

Тъмния Дайвър се превива в беззвучно кикотене.

Слушалката в ръката му подскача пред лицето на Чингиз. Подляра издава грухтящ звук, опитва се да погледне периферно Чингиз, после се обръща към мен.

Аз се удържам. Трудно, но се удържам.

— Какво? — изведнъж Чингиз губи самообладание. — Какво е това „мамуни“? Ти за да гледаш „мамуни“ ли ходиш в зоологическата градина?

Този път не издържам.

Изгубихме. Капитулирахме пред Тъмния Дайвър. Не е ясно и дали ще ни остави живи, след като получи файла.

Но сега аз се търкалям от смях, парализиран едновременно и в дълбината, и в апартамента си. И ме забавлява не толкова избраната от Чингиз парола, колкото от хокането, което той осъществява в момента.

— Да! Банан!

— Един за всичките ли? — пита Подляра и преминава в тихо кикотене.