Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 98

— Е, ако и с мен се случи това, ще имаш възможността да ме сапунисаш хубавичко, когато се върнем в Небесния Ангел.

Тя му се усмихна за миг и каза на Играчката да мине още веднъж през Хазини.

След като мина четири пъти през тълпящите се Хазини, Играчката се насочи надолу към основата на гнездото. Приличаше на наклонената кула в Пиза (паднала в двехилядната година), изобразена от скулптор сюрреалист. Играчката изстреля няколко ракети. От мощните взривове огромни парчета се разлетяха наоколо. Рухна целият градеж. Апаратът се отдалечи на безопасно разстояние, а огромното гнездо се срути етаж след етаж. Джан гледаше злорадо, докато прашният облак не закри сцената. Кимна доволно.

— Да, това наистина ми харесва!

— Радвам се, че се забавляваш добре, но не си ли губим времето? — попита Робин. — Нали работата ни е да събираме биологически образци и да ги носим в Небесния Ангел. Когато Фибъс осъществи плана си, всички Хазини ще бъдат обречени.

— Знам, знам… бъди търпелив към малките ми капризи, може ли? — Тя го потупа по крака.

Хазини неуморно се нахвърляха върху носещата се сред тях Играчка, опитваха се да раздерат корпуса със своите остри като бръснач нокти. Джан видя главата на един от тях в едър план на екрана и се сгърчи от отвращение. Твърде добре си спомняше почти смъртоносната среща с Хазини в „Господаря Панглот“. Този беше точно копие на тогавашния — изсъхнала конска глава с антени и смукало на комар. Бързо каза няколко думи на Играчката, Хазини незабавно беше хванат от механични ръце, стрелнали се от корпуса. Приличащата на копие сонда се заби дълбоко под твърдата броня на съществото. „Разполагаме с биологически образец“, съобщи Играчката, докато сондата се прибираше в корпуса. Хазини още размахваше своите дълги прозрачни криле, не разбираше, че вече е мъртъв. Механичните ръце — част от новите приспособления на въздушния апарат, пуснаха чудовището, то бясно се замята наоколо. След няколко секунди изчезна от екрана.

— И това ми хареса — съобщи Джан на Робин.

— Видях. А сега какво ще правим?

— Ами да съберем образци от гъбичките в пустошта и да тръгваме обратно към Небесния Ангел — Джан попита Играчката: — Къде точно се намираме?

— В средния запад на Северна Америка — отговори програмата.

— А по-точно не може ли?

— Записаната в мен информация е твърде остаряла. Мога да ви кажа как някога са наричали този район.

— Направи го де.

— Когато съществували Съединените американски щати, това бил щатът Айова. След разпадането на федерацията през 2071 година, той станал част от феминистката свръхдържава, известна като Минерва.

Джан подскочи като от токов удар.

— Минерва? Не е възможно!

Взря се напрегнато в обзорните екрани. Но местността, над която летяха, беше непозната за нея.

— Не е възможно — промърмори пак.

— Според моята информация Минерва се е намирала тук — настоя Играчката.

Джан се канеше да възрази, но се сети, че Минерва в която израсна, беше само частица от някогашната голяма държава. Възбудено каза на Играчката:

— Обиколи целия район.

— Веднага започвам — отговори Играчката.