Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 100

— Ще пикая — отвърна той. — Сега нали си доволна, че ме попита?

— Много — раздразнено каза тя и щеше да продължи към сградите, но нещо сякаш я дръпна. Нещо, което винаги трябваше да помни за определен вид дървета… Майко Богиньо! Тя се извъртя, ръката й измъкна оръжието изпод колана.

— Робин! — изкрещя с цялата сила на дробовете си.

Но виждаше, че е закъсняла.

Глава двадесет и четвърта

— „Сега отлитаме в безкрайна си-не-ваа…“ — Майлоу влезе в стаята с гръмогласна песен.

Отец Шоу седеше на малката масичка и четеше своята опърпана Библия, напоследък почти само с това се занимаваше. Вдигна уплашено очи при шумното нахълтване на Майлоу. През последните дни изглеждаше болнав. Загуби два-три килограма от теглото си, лицето му имаше измъчен вид. Не можеше да спи добре, защото се боеше, че Майлоу ще го убие. Майлоу наистина обмисляше дали да не го убие, както спи, но реши да отложи щастливото събитие.

Просна се на леглото си и дружелюбно каза:

— Всичко ли е опаковано и готово за върховното приключение? Само след броени часове поемаме по пътя си.

Отец Шоу облиза изсъхналите си устни.

— Кога ще го направиш?

Майлоу се престори, че не разбира.

— Какво да направя, скъпи Отче?

Отец Шоу пак облиза устни.

— Кога ще ме убиеш?

Майлоу вдигна вежди.

— Да ви убия? Горкичкият аз, нима отново се връщате на тази вмирисана от старост тема? Май наистина ви е прихванала параноята.

Свещеникът безмълвно го гледаше. После каза:

— Няма да се измъкнеш безнаказано. Бог ще те накаже.

— Уверен ли си в това? Че онзи Господ, на който се кланяш, създателят на цялата вселена, си прави труда да се занимава с тебе? Това е една от причините толкова да се гнуся от вас, лицемерни задници такива, защото сте идиотски себични! Както говорите, ще излезе, че някога сте учили в един колеж и сте спали в една стая с вашия Бог.

— Богохулството само ще влоши съдбата ти — каза Отец Шоу, но брадичката му трепереше.

— Ще поема този риск. А ти би трябвало да се подготвиш за великото ни начинание на планетата-майка. Само помисли колко мънички кални душички те чакат да ги спасиш в името Божие.

— Земните хора не ще изкупят греховете си. Ти също.

— Бре, бре, не е много подходящо това отношение за свещеник. Нали единствената цел на твоето участие в експедицията е да прецениш степента на падението на земните хора?

— Единствената причина да съм тук си ти! — каза Отец Шоу с по-силен глас. — Вече виждам това. Ти състави този план. Ти предложи на Отец Маси да изпратим представител на Земята, но само, за да стане той средство ти да стигнеш до Земята. Тук няма никаква нужда от мен! Никаква!

Майлоу стана от леглото, отиде при Отеца и го потупа лекичко по темето. Отец Шоу се сви.

— Напротив, много си ми нужен. Поне засега.

Отец Шоу вдигна очи към него.

— Моля те, нека остана тук — прошепна той покорно. — Не искам да отида на Земята. Не искам да идвам с тебе. Пусни ме да се върна в Белведере. Обещавам, на никого няма да кажа за тебе. Кълна се в душата си, няма да кажа.

Майлоу сви устни, за да изрази неодобрението си.