Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 95

— Че как, той си е свещеник. Истински. Ама много истински — Майлоу вече се кикотеше.

„Олеле, това вече е прекалено.“ Той приспособи обмяната на веществата си за по-бързо изхвърляне на излишния алкохол. Скоро изпотяваше чист спирт. Трябваше да си опази разсъдъка тази вечер.

Седяха на масата в апартамента на Вюшков. Допреди малко насищаха глада си с внушителни порции от нелошо приготвен борш, ястие, което Майлоу не беше вкусвал твърде отдавна. Качеството на храната в Караганда ясно показваше, че тук системите за преработка на органичните вещества още работеха както трябва, за разлика от Белведере. Поднасяше храната една усмихната жена, Майлоу отначало я взе за съпруга на Вюшков, но си отдъхна, щом научи, че е само прислужница. Би било досадно, ако Вюшков се окажеше женен. По-точно, в пречка би се превърнал един успешен брак. Колкото по-малко е обвързан, толкова по-добре.

Време беше да се заеме с плана си. Майлоу отпи от чашата, погледна лукаво Вюшков и каза:

— Предполагам, разбирате колко завидно ще стане положението ви, когато завземете земната общност?

Вюшков се намръщи насреща.

— Какво означава това?

— Ще бъдете истинският владетел на онова място. Всички тамошни природни богатства ще бъдат ваши… а Караганда и останалите станции имат остра нужда от тези богатства. Освен това ще разполагате с единствения кораб, който може да свърже Земята със станциите. Поне известно време. И е най-добре въоръженият в цялата Слънчева система. Забелязах това, когато го разгледах.

— Така си е. Може да се каже, че взехме всички лъчеви оръжия от другите кораби, от самата станция и ги монтирахме в „Христина“… — Вюшков глътна още водка и добави: — Но не разбирам накъде побутвате разговора.

— Казвам само, че положението ви ще бъде единствено по рода си. Вие ще определяте накъде да се насочат тези оръжия…

Вюшков се намръщи.

— Дали наистина ми предлагате това, което си мисля?

— Може би.

Вюшков стовари чашата си на масата.

— Аз съм верен на Караганда! — гневно каза той.

— Естествено. И е естествено да не лишавате своята орбитална станция от всичко, което може да й предложи Земята, но на определена цена.

Вюшков тръсна глава.

— Не! И дума да не става!

Майлоу си позволи въздишка.

— Възхищавам ви се, капитан Иля Вюшков. Разполагате с възможността да станете независим господар, да не говорим пък за богатството. Но нищо не може да ви отклони от вашата преданост и чувство за дълг. Рядко се срещат такива мъже. — Майлоу вдигна чашата си. — Пия за вас.

След около час Майлоу се върна в стаята си. Когато си тръгна, Вюшков беше твърде пиян. И вярваше, че семената на подхвърлената идея вече пускат корени в главата му. „Скоро ще си мой“, доволно си каза Майлоу.

Глава двадесет и трета

Айла веднага се отърси от неспокойната дрямка, щом чу стоновете на Жан-Пол. Наведе се напрегнато към него, надяваше се да е дошъл в съзнание.

— Жан-Пол! Чуваш ли ме? Аз съм Айла. Клепачите му потрепнаха, но не се вдигнаха. Тя разочаровано видя, че той не идва на себе си. Въздъхна, докосна горещото му чело и се отпусна на стола си. Усещаше ужасна преумора, главата й се пръскаше. Не се отделяше от леглото на Жан-Пол, откакто го изнесоха от операционната зала. Това стана към три следобед, сега минаваше полунощ. Но тя нямаше намерение да помръдне оттук. След операцията хирургът Стивън Олдейн, близък приятел на нейния баща, когото познаваше, откакто се помнеше, й съобщи мрачните новини. Тя очакваше нещо подобно.