Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 94

Жан-Пол кимна. Не можеше друго да очаква от Уивър. Условията бяха достатъчно справедливи след всичко станало. На негово място би казал същото.

След няколко минути Жан-Пол излезе иззад редицата коли, вдигна високо пръчка от метла с вързана за нея калъфка от възглавница, и тръгна към тъмния вход на склада. Още усещаше на устните си силната трескава целувка на Айла. И му се струваше, че усеща гъдел между плешките — където би трябвало да е насочена пушката на Джелкър Бенкс. И само Бог би могъл да знае колко пушки бяха насочени към него от мрачния склад.

Стигна на двадесетина крачки от входа, спря и размаха калъфката.

— Филип! Аз съм, Жан-Пол! Искам да говоря с тебе!

Мълчание. Зад отворената врата можеше да види само тъмнина. Като че различаваше неясните очертания на преграда по-навътре, но не беше сигурен.

— Филип! — извика той.

— Какво искаш бе, предател? — Отговорът го изненада.

— Ти ли си, Филип?

— Ами да, аз съм. Щом ти се оказа предател, аз станах новият водач.

„Боже милостиви…“

— Филип, това е лудост! Няма да ви се размине! Трябва да се предадете, преди да загинат още хора.

— Няма да се предадем. Не всички сме като тебе, Жан-Пол.

— Чуй ме, ако се съгласите, поне ще запазите живота си. Владетелите на Палмира ще ви пуснат да си вървите, ако се подчините.

— И къде ще отидем?

Устата на Жан-Пол пресъхна, той преглътна с мъка.

— Ще се махнете от Палмира.

Филип се изсмя.

— Това не е по-различно от смъртната присъда.

— Ще ви дадат оръжия… припаси. Ще имате някакъв шанс. Ако стоите тук и тази надежда няма да ви остане.

— Няма да се разберем така, Жан-Пол. Нашият ултиматум си остава в сила. Кажи това на владетелите им. Щом стане пладне и не получим каквото искаме, започваме да убиваме заложниците.

— Филип, няма ли да ти дойде умът в главата! Няма да получите подчинението на Палмира, колкото ще заложници да имате! Не можете да победите! Останете си тук, но ще бъдете трупове, преди да е свършил този ден.

— Но още мнозина от тях ще вземем със себе си. Подготвихме за взривяване целия склад. Само да ни нападнат и всичко става на парчета… заедно с почти цялата Палмира. Доста мощни експлозиви са натрупали тук.

Отчаяният гняв на Жан-Пол изригна отведнъж.

— Боже! Филип, смахнато копеле такова!… — Тръгна сляпо към вратата. — Имахте всичко тук, а сега съсипахте…

Не продължи, защото някой като че стовари безмилостно ковашки чук отгоре му. Превъртя се във въздуха. Падна по гръб и осъзна, че гледа бледото утринно небе, току-що оцветило се в розово. След миг вече нищо не виждаше.

— Вие сте най-големият особняк сред свещениците, които съм срещал — каза капитан Вюшков, докато пълнеше догоре чашата на Майлоу.

— Е, обясних ви, че не съм истински свещеник — каза Майлоу и с благодарност прие водката.

— Приятно ми е да го чуя още веднъж — засмя се Вюшков и напълни своята чаша отново.

— Не, исках да кажа… всъщност… — Майлоу се усещаше приятно пиян. — … Аз само съм един от братята в нашия религиозен орден, но не съм посвещаван в сан.

— Много се различавате от вашия спътник.