Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 93

— А, добре си направил, Хедън! — избуча червенобрадият. — Заловил си предводителят им.

— Той не им е предводител! — високо каза Хедън, скачайки от кабината на камиона. — Много добре знаеш това, Джелкър!

Айла слезе от другата страна и Жан-Пол незабавно я последва. Хедън и Джелкър Бенкс се бяха изпречили един срещу друг.

— Нищо такова не знам, Лон Хедън! Той сам си признава, че е бил владетел на онзи Небесен Господар!

— Това е минало! Сега е с нас!

— Ха! Може да заблуди тебе или тази кокошка, дъщеря ти, но нас не може да излъже! И когато изтръгнем отвътре онези небесни убийци, ще го разстреляме заедно с тях!

Айла стисна до болка ръката на Жан-Пол и изкрещя:

— Само се опитайте! Ще трябва първо мен да убиете!

— Нямам нищо против — ухили се Брон.

— Слушайте, дойдох да помогна! — възкликна Жан-Пол. — Ще се опитам да говоря с тях, за да ги убедя да се предадат.

Джелкър Бенкс го удостои с вниманието си. Бледосините очи сякаш се опитваха да пробият дупка в него.

— Дали това е причината? Обзалагам се, че ще опиташ да се присъединиш към тях.

— Джелкър, започни да разсъждаваш най-после! — умолително каза Хедън. — Ако беше участник в този заговор, сега щеше да бъде вътре, при тях. Имаме нужда от него, Джелкър! Ако не ги убеди да се предадат, ще стане истинска кървава баня. Оръжейният склад има само един вход. Нападнем ли по този начин, ще загубим страшно много хора.

Още един мъж се приближи. Жан-Пол позна Лил Уивър, сегашният ръководител на „шесторката“, която управляваше Палмира. И той държеше пушка в ръцете си. Погледна Жан-Пол с нещо като облекчение и се обърна към Хедън:

— Наистина ли иска да направи това?

— Да, иска — каза Хедън, — но Джелкър не е съгласен.

Уивър изгледа свирепо Джелкър Бенкс.

— Ей сега ще се съгласи.

Джелкър отвърна на погледа със същата ярост, но след малко вдигна рамене и каза:

— Добре де, нека отиде да говори с тях, но пушката ми няма да се отделя от него за секунда. Щом се опита да влезе в склада при своите приятелчета, може да се смята за труп.

Уивър заговори на Жан-Пол:

— Постарай се да не го забелязваш. Всички така правим. Как мислиш, ще ги убедиш ли да се предадат?

— И на Лон казах — не знам. Не ги познавам добре. Но ще опитам всичко възможно.

— Добре. Ще накарам някой да ти измайстори бяло знаме.

Той се канеше да тръгне нанякъде, но Жан-Пол го спря:

— Чакай. Щом трябва да преговарям с тях, ще имам нужда от нещо, за което може да се преговаря. Какво ще стане с тях, ако се съгласят?

— Ще ги изправим до стената и ще им пръснем главите — избуча Джелкър Бенкс.

— Млъкни — разсеяно отрони Уивър. Потърка бузата си и каза: — Те убиха хора. И плюха на гостоприемството ни. Не можем повече да ги търпим в нашата общност. Ще трябва да опитат шансовете си отвън… в пустошта. Ще получат оръжие и снаряжение, но ще търсят начин сами да се оправят. Но ако не искат да се предадат, ще стане както каза Джелкър. Ще ги избием.