Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 91
Джон Броснан
— Но нали нагонът за оцеляване може да бъде заложен в компютърната програма?
— Да, можеш да наложиш на програмата да се защитава и пази, но това не прилича на биологическия нагон, на отчаяното желание да останеш жив, на страха от смъртта, на страха от забраната и така нататък. Признавам, компютърните програми могат великолепно да имитират човешки чувства, но това е само представление. Създадохме ги като свое подобие, но всъщност те по нищо не приличат на нас.
Джан каза колебливо:
— Дейвин ми каза горе-долу същото. Но не знам… още не разбирам как помощта за простосмъртното човечество се вписва в единствената им задача — да пазят Елоите. Може би по-късно всичко ще стане ясно като бял ден, но…
Тя въздъхна, докосна хълбока си и се присви от болка. Сигурно трябваше да полежи в някоя медицинска машина. Още я боляха ребрата, където я удари Майлоу.
— Добре, аз си тръгвам — каза му, — имаш ли нужда от нещо?
— Имам нужда от какво ли не — отговори той. — Но ти говориш за скучни неща като ядене и пиене, нали?
— Да — уморено каза тя. — Ще уредя да ти донесат нещо.
— Колко си мила. Между другото, като заговорихме за нужди, как е бившата ми партньорка в забавленията?
— Тайра ли? Шан се грижи за нея.
— Сигурно се лигави от щастие. Мекотело.
— Иска да те убие.
— Не мога да го виня за това.
— Ти несъмнено надмина себе си с Тайра. Защо? Защо си се държал толкова жестоко с нея?
Той сви рамене.
— Защо ли? Пак трябва да говорим за основните нагони.
— Не бих причислила към тях и садизма — каза тя.
— Нима? Значи много ще се чудиш, като разбереш истината.
— Към мен никога не си се отнасял така, освен ако си го бил предвидил за по-късно.
— Джан, и ти никога не си се държала като Тайра. Тя просто е родена да бъде жертва. Самото й покорство възбужда садистичния нагон у мен. Ти си друга. Тогава беше невежа дивачка, но имаше сила и смелост. Да си призная, винаги съм ти се възхищавал, от самото начало.
— Ох, спести ми това — изпъшка Джан и дръпна вратата.
— Доскоро, Мамче — каза той.
Джан се вцепени, обърна се съвсем бавно и го изгледа. Той се ухили лъчезарно.
— Съжалявам. Не мога да устоя на изкушението.
Глава двадесет и втора
— Жан-Пол! Жан-Пол!
Той изстена, измъкваха го насила от дълбокия чудесен сън. Някой го държеше за рамото и го друсаше здравата. Отвори очи и видя в бледата предутринна светлина надвесения над него Лон Хедън. Усети Айла да се размърдва до него и разбра, че се е случило нещо много неприятно. Иначе Хедън не би нахълтал така в интимния покой на дъщеря си…
Жан-Пол бързо седна, разтърквайки очите си.
— Какво се е случило?
— Трябва да се справим с твърде сериозен случай — настоятелно каза Хедън. — Облечи се и ела с мен…
Айла вече беше будна.
— Татко, какво става? — разтревожено попита тя.
— Неколцина от хората на Жан-Пол превзеха оръжейния склад. Взели са заложници и заплашват, че ще ги убият, ако не се подчиним на условията им.