Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 91

— Но нали нагонът за оцеляване може да бъде заложен в компютърната програма?

— Да, можеш да наложиш на програмата да се защитава и пази, но това не прилича на биологическия нагон, на отчаяното желание да останеш жив, на страха от смъртта, на страха от забраната и така нататък. Признавам, компютърните програми могат великолепно да имитират човешки чувства, но това е само представление. Създадохме ги като свое подобие, но всъщност те по нищо не приличат на нас.

Джан каза колебливо:

— Дейвин ми каза горе-долу същото. Но не знам… още не разбирам как помощта за простосмъртното човечество се вписва в единствената им задача — да пазят Елоите. Може би по-късно всичко ще стане ясно като бял ден, но…

Тя въздъхна, докосна хълбока си и се присви от болка. Сигурно трябваше да полежи в някоя медицинска машина. Още я боляха ребрата, където я удари Майлоу.

— Добре, аз си тръгвам — каза му, — имаш ли нужда от нещо?

— Имам нужда от какво ли не — отговори той. — Но ти говориш за скучни неща като ядене и пиене, нали?

— Да — уморено каза тя. — Ще уредя да ти донесат нещо.

— Колко си мила. Между другото, като заговорихме за нужди, как е бившата ми партньорка в забавленията?

— Тайра ли? Шан се грижи за нея.

— Сигурно се лигави от щастие. Мекотело.

— Иска да те убие.

— Не мога да го виня за това.

— Ти несъмнено надмина себе си с Тайра. Защо? Защо си се държал толкова жестоко с нея?

Той сви рамене.

— Защо ли? Пак трябва да говорим за основните нагони.

— Не бих причислила към тях и садизма — каза тя.

— Нима? Значи много ще се чудиш, като разбереш истината.

— Към мен никога не си се отнасял така, освен ако си го бил предвидил за по-късно.

— Джан, и ти никога не си се държала като Тайра. Тя просто е родена да бъде жертва. Самото й покорство възбужда садистичния нагон у мен. Ти си друга. Тогава беше невежа дивачка, но имаше сила и смелост. Да си призная, винаги съм ти се възхищавал, от самото начало.

— Ох, спести ми това — изпъшка Джан и дръпна вратата.

— Доскоро, Мамче — каза той.

Джан се вцепени, обърна се съвсем бавно и го изгледа. Той се ухили лъчезарно.

— Съжалявам. Не мога да устоя на изкушението.

Глава двадесет и втора

— Жан-Пол! Жан-Пол!

Той изстена, измъкваха го насила от дълбокия чудесен сън. Някой го държеше за рамото и го друсаше здравата. Отвори очи и видя в бледата предутринна светлина надвесения над него Лон Хедън. Усети Айла да се размърдва до него и разбра, че се е случило нещо много неприятно. Иначе Хедън не би нахълтал така в интимния покой на дъщеря си…

Жан-Пол бързо седна, разтърквайки очите си.

— Какво се е случило?

— Трябва да се справим с твърде сериозен случай — настоятелно каза Хедън. — Облечи се и ела с мен…

Айла вече беше будна.

— Татко, какво става? — разтревожено попита тя.

— Неколцина от хората на Жан-Пол превзеха оръжейния склад. Взели са заложници и заплашват, че ще ги убият, ако не се подчиним на условията им.