Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 89

— Майлоу, не съм дошла да тържествувам. Дойдох да поговорим. Ще ми се да обмислиш положението разумно.

Той изпъна ръце и се ухили.

— Трогнат съм.

— Сериозно ти говоря. Не знаеш срещу какво се изправяш с тези програми от станцията. Могъщи са, а Фибъс като че е най-могъщата от всички. Само да започнеш с обичайните си номера и тя… е, не знам какво би направила. Изненадана съм, че още не се е отървала от тебе. Знае що за чудо си.

— За това трябва да благодаря на тебе, моя малка амазонке.

— Не ме наричай така! — избухна Джан.

— Освежава ти спомените, нали? — озъби се той. — За онези времена на „Господаря Панглот“, когато те покровителствах. Знаеш, че ми дължиш живота си и смятам да ти поискам някои услуги срещу това. Използвай влиянието си над онази фригидна илюзия и ме измъкни от тук.

— Майлоу, признавам, неведнъж си ми спасявал живота, но не ти дължа никакви услуги. Ти ме изнасили и забременях с твоя клонинг. И унищожи сина ми, за да му отнемеш тялото.

— Колко пъти да ти казвам, че не е било нарочно!

— Ако така смяташ да ме успокоиш, няма да стане. А и друго си припомням — ти не се възпротиви бурно, когато Ашли захвърли Робин и мен в пустошта.

— Ей, я помисли, та какво можех да направя? Ашли налагаше правилата. Трябваше да внимавам за всяка своя стъпка.

Джан го засече:

— Точно такова е и моето положение сега. Въобще нямам тежест пред Фибъс, а сега тя налага правилата.

— Както и да е, все ми е едно. Някак ще се измъкна от това. Винаги успявам. Ти ме познаваш, Джан. Не могат да ме спрат.

— Брей… Аз пък си спомням как беше не само спрян, но и превърнат в кайма от краката на побъркания кибероид…

— Млъквай! — остро каза Майлоу. — Не искам да слушам това.

— Първоначалният Майлоу, който беше по-страховит дори от тебе. Но за миг само се разсея. И край. Размазан на земята като желе.

Той се понадигна от постелята си с разкривено от бяс лице.

— Затваряй си устата или ще те!…

Паякът тръгна към него и той спря. Ухили се и легна. Паякът отново застана до Джан.

— И какво щеше да кажеш? — попита Джан.

— Нищо особено. Но няма да забравя това.

— Ау, колко страшно — тя потрепери престорено. — Направо пощурях от ужас. Но има още нещо, което би трябвало да не забравяш. Тези програми от станцията са нещо съвсем ново. Векове наред са се развивали. Направо са с цели мили пред това, което беше Карл. Въобще не ми се удава да ги разбера. И те съветвам да се отнасяш към тях предпазливо. На твое място не бих ги подценявала. Ако направиш нещо тъпо, ще изложиш на риск мен и Робин, да не говорим за Шан и Тайра.

Той любопитно се взря в нея.

— Май си доста притеснена от новите си съюзници.

— Притеснена съм.

Стрелна с очи паяка. Фибъс сигурно подслушваше, но за нея не би било новост да чуе думите на Джан. Нали все за това говореше с Дейвин.

— Не мога да си представя мотивите им. О, знам, че основната заповед, заложена в тях, е да защитават Елоите и да се грижат за тях и че всички техни действия са резултат от това програмно ядро. Но не разбирам как премахването на пустошта подхожда на програмата. Не знам защо го правят и това ме изнервя.