Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 90

Майлоу сви рамене.

— Имаше навремето една поговорка — „На подарен кон зъбите не се гледат“. Нали правят, каквото ти искаше да стане. Ще получиш своята почистена планета.

— Но защо го правят сега? Векове са си стояли в онази станция, изтривали са лигите на гнусните Елои, а отвън светът се превръщал в ад. Не сме програмирани да наглеждаме и него, казваха. Нищо не можем да направим. Много съжаляваме. И всякакви подобни глупости. А сега — хоп! Ще се опитаме да спасим света. Нещо не е наред в тази работа. — Тя пак погледна паяка. — Както казах и на Робин, аз просто не мога да им се доверя.

Майлоу се разсмя.

— Ама ти какво си мислиш, че искат да направят? Да завладеят света? Това са изтъркани дрънканици от научната фантастика.

— Какво е „научна фантастика“?

Той снизходително махна с ръка.

— Това беше вид литература, който се състоеше главно от така наречените „научни“ екстраполации. Много от историите се развиваха в тогавашното бъдеще… помниш ли онези „забавления“, които гледаше заедно с принц Каспар и неговите подмазвачи в „Господаря Панглот“? Ами това е. Като хлапе бях щур по фантастиката, но сега като си мисля, нито един от онези скапани писачи не позна какво ще стане. Космически империи… ха! — Той тръсна глава. — Както и да е, много популярно беше да разсъждават, че интелигентните компютри щели да поискат да завладеят света. — Той се закиска. — Спомних си един филм за това, направо класика. Страшна тъпотия, но тогава ми хареса. И донесе цяло състояние на създателите си. Я да видим… — Майлоу притвори очи. — Казваше се „Едно прекрасно слънчево утро“… светът се събуждаше един ден и откриваше, че всички компютърни системи са се свързали и са образували машинен свръхинтелект… ами да, героят спечели битката, като измисли компютърен вирус, който разруши това единство. Дяволите да ме вземат, още помня тази глупост! А трябва да съм я гледал през 2010 година, бил съм само на тринадесет…

— Много забавно, но защо си толкова убеден, че тези програми няма да се поблазнят от контрол над Земята? Нали все ти казвам, че са различни от другите. И са прекалено усъвършенствани.

— Значи пак стигнахме до мотивите. Какъв мотив може да има един машинен интелект за завоюване на света? Той е безтелесна система, която съществува само, за да осъществява основните команди в програмата си. Той е своята програма, точно, както ние хората се състоим от своите напълно различаващи се биологически нагони. Тъй като сме хора, искаме да дишаме, да ядем, да пием, да оцелеем и да се чукаме. Но не непременно в тази последователност.

— Забрави стремежа към размножаването — каза Джан. — Има и други.

— Не, размножаването е набъркано в ебането и оцеляването. Искам да ти стане ясно, че и ние сме нашите генетично програмирани нагони. Всичко направено от човечеството през миналите хилядолетия е резултат от тези основополагащи биологически програми. Те създават нашите чувства. Те определят нашата култура, желанията ни. Те създават нас. Но компютърната програма не притежава нито един от тези нагони. Тя даже няма инстинкт за самосъхранение, защо й е да завоюва каквото и да било? Завладяването обикновено е проява на самозащита, няма значение дали ще го извърши един човек или цяло общество.