Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 88

Джан се замисли за това. Предполагаше, че Фибъс е права. Значи трябваше да смята, че и Фибъс е „истинска“. Внезапно бузите й леко се сгорещиха. Колкото и да беше смешно, хвана се, че намира във Фибъс някаква смътна сексуалност. А какво би станало, ако?… Майко Богиньо, каза си, с годините май ставам извратена! Из главата ми щъкат сексуални фантазии за компютърна програма!

— Ето го — каза Фибъс.

Джан пак погледна надолу. Намираха се точно над дупката в леда, която Ашли и Майлоу бяха издълбали с лазерите. В нея още се кълбеше пара и скриваше дъното на ямата. Джан гледаше как стените й се тресат, след миг се чу тътен. Появиха се пукнатини, големи парчета лед се надигнаха, за да се разбият с гръмотевични удари. Вече цялото поле около ямата пращеше и се гърчеше. Изблъсканият лед скърцаше и стенеше, сякаш недоволен от насилието. После най-горната част от станцията се появи сред леда пред очите на Джан. Приличаше на разширяващ се огромен купол, ледените буци се пръскаха на трошки и се плъзгаха надолу по него. А станцията изплаваше все по-нагоре, спря чак когато хиляди квадратни метри от сивия метал станаха достъпни за погледа. Изглеждаше като тъмен мехур сред недокоснатата чистота на леда. Джан и преди знаеше, че Шангри Ла е голяма, но досега просто не си представяше колко голяма е. А и сега можеше да види само незначителна част от грамадното кълбо. Смая се. И се разтревожи.

Най-горе в сивия метал се отвори люк, множество роботи изприпкаха навън. А от Небесния Ангел вече се спускаше товарна платформа. Фибъс каза:

— Според оценките ми ще ни трябва около половин денонощие, за да се подготвим. След това ще започнем.

— Какво ще започваме? — попита я Джан.

— Ще трябва да съберем тъканни проби от цялата флора и фауна, съставляващи пустошта, за да създадем биологически оръжия срещу нея. В това ще можеш да помогнеш много. Познаваш всички особености на пустошта. Ще съставиш за мен каталог. Има още нещо, което можеш да направиш — ако използваш Играчката и също започнеш да събираш проби. Важно е да пестим време.

Джан сви рамене.

— Разбира се. Ще направя всичко, за да помогна.

— Добре. Сега можеш да си вървиш — Фибъс я освободи като господарка.

Джан постоя малко, размишлявайки какво ли ще стане, ако ритне здравата Фибъс по задника, но реши, че е по-уместно да ритне компютъра. Излезе, без да направи нито едното, нито другото.

Тръгна към склада, в който беше затворен Майлоу и усещаше колко жизнен е сега корабът. Това не се беше случвало, когато го управляваха Ашли и Карл. Чуваше звуци отвсякъде. Автоматичните механизми се раздвижваха, включваха се автоматични лаборатории и цехове. Присъствието на Фибъс превръщаше Небесния Ангел в огромен жив организъм.

Новото жилище на Майлоу не беше нищо повече от малка гола стаичка, в нея имаше само сгъваема постеля и кофа. Изтегнат на пода, Майлоу й се усмихна подигравателно, когато пазещият го паяк я пусна да влезе.

— Я виж, дошли сме да позлорадстваме на воля, нали?

Джан скръсти ръце, облегна се на рамката на вратата и го огледа подозрително.