Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 87
Джон Броснан
— Сега нали ще ми кажеш името си? — нежно попита Джан.
— Тайра.
Джан дръпна резето, бутна настрани тежката стоманена врата и влезе.
— Здрасти, Шан.
Шан лежеше на мръсната постеля. Веднага скочи.
— Госпожо? Не разбирам… казаха, че сте мъртва!
— Е, не е точно така.
Стъписаният Шан дойде по-близо.
— Джан… Госпожо… наистина сте вие! Но как?…
— По-късно ще ти разкажа всичко. По-важното е, че вече си свободен. Майлоу и Ашли вече не командват тук.
При споменаването на Майлоу лицето на Шан се промени неузнаваемо. До този момент, въпреки отоците и разбитите устни, приличаше на онзи Шан, когото тя познаваше от години, но сега изглеждаше съвсем друг човек. Ненавистта в очите му я смразяваше. Трудно можеше да повярва, че този мъж е от Минерва.
— Къде е Майлоу? Искам да го убия.
— Успокой се. Знаеш ли каква опашка се е наредила преди тебе? Но бъди сигурен, че отсега нататък никому нищо няма да направи.
— Къде е Тайра? Какво е направил с нея?
Джан се обърна към вратата.
— Сега вече можеш да влезеш — извика тя.
Тайра влезе. Двамата с Шан се погледнаха безмълвно и едновременно се затичаха един към друг. Джан ги погледна доволно и тихо се изниза от стаята. В коридора каза:
— Фибъс?
Намръщената „млада жена“ се появи пред нея.
— Слушам те.
— Тези двама засега са добре, но са им причинени тежки емоционални страдания, така че доста време ще им трябва да се възстановят, ако е възможно.
— И за тях ще се погрижа.
Джан вдигна вежди.
— Нима? И как точно?
— Не се занимавай с това сега. Искам да слезеш в залата за управление.
— Така да бъде — съгласи се Джан. — Но преди това искам да проверя как е Робин.
— Може.
— О, много ти благодаря.
Бяха се настанили в предишното жилище на Джан. С облекчение видя, че Робин вече изглежда по-добре, отколкото в Шангри Ла. Очевидно не сбърка, като го измъкна от станцията. Тя го целуна и каза:
— Няма да стоя дълго. Ледената кралица ме иска в залата за управление. Само не ме питай защо.
Той също я целуна и я изненада.
— Страхотно е, нали? Всичко стана според плана и сега Фибъс поема нещата.
— Да, страхотно е, нямам думи! — намуси се Джан.
Той я погледна внимателно.
— Дори да се опитам, няма да й повярвам.
Глава двадесет и първа
Джан захласнато се взираше надолу към леденото поле.
— Значи ще се вдигне до повърхността?
Фибъс, която стоеше до нея в залата за управление, каза:
— Да, ще имам нужда от някои материали, преди да започнем мисията си. Ще трябва да направим много повече работи, а някои апарати, като Играчката, трябва да бъдат приспособени за предстоящата работа.
Джан я изгледа, не преставаше да се чуди колко истинска й се струва. Не можа да се сдържи. Пресегна се и мушна с показалец рамото на Фибъс. Ами да, все същата твърдост. Фибъс обърна към нея студения си поглед.
— Защо направи това?
— Трудно ми е да повярвам, това е всичко. Не ми се вярва, че ти не си жива, а само фалшива измислица на собственото ми въображение. И че съществуваш само в мозъка ми, не в истинския свят.
— „Истинският свят“, който възприемаш, е представа на мозъка ти. Начинът, по който възприемаш мен, е почти същият.