Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 87

— Сега нали ще ми кажеш името си? — нежно попита Джан.

— Тайра.

Джан дръпна резето, бутна настрани тежката стоманена врата и влезе.

— Здрасти, Шан.

Шан лежеше на мръсната постеля. Веднага скочи.

— Госпожо? Не разбирам… казаха, че сте мъртва!

— Е, не е точно така.

Стъписаният Шан дойде по-близо.

— Джан… Госпожо… наистина сте вие! Но как?…

— По-късно ще ти разкажа всичко. По-важното е, че вече си свободен. Майлоу и Ашли вече не командват тук.

При споменаването на Майлоу лицето на Шан се промени неузнаваемо. До този момент, въпреки отоците и разбитите устни, приличаше на онзи Шан, когото тя познаваше от години, но сега изглеждаше съвсем друг човек. Ненавистта в очите му я смразяваше. Трудно можеше да повярва, че този мъж е от Минерва.

— Къде е Майлоу? Искам да го убия.

— Успокой се. Знаеш ли каква опашка се е наредила преди тебе? Но бъди сигурен, че отсега нататък никому нищо няма да направи.

— Къде е Тайра? Какво е направил с нея?

Джан се обърна към вратата.

— Сега вече можеш да влезеш — извика тя.

Тайра влезе. Двамата с Шан се погледнаха безмълвно и едновременно се затичаха един към друг. Джан ги погледна доволно и тихо се изниза от стаята. В коридора каза:

— Фибъс?

Намръщената „млада жена“ се появи пред нея.

— Слушам те.

— Тези двама засега са добре, но са им причинени тежки емоционални страдания, така че доста време ще им трябва да се възстановят, ако е възможно.

— И за тях ще се погрижа.

Джан вдигна вежди.

— Нима? И как точно?

— Не се занимавай с това сега. Искам да слезеш в залата за управление.

— Така да бъде — съгласи се Джан. — Но преди това искам да проверя как е Робин.

— Може.

— О, много ти благодаря.

Бяха се настанили в предишното жилище на Джан. С облекчение видя, че Робин вече изглежда по-добре, отколкото в Шангри Ла. Очевидно не сбърка, като го измъкна от станцията. Тя го целуна и каза:

— Няма да стоя дълго. Ледената кралица ме иска в залата за управление. Само не ме питай защо.

Той също я целуна и я изненада.

— Страхотно е, нали? Всичко стана според плана и сега Фибъс поема нещата.

— Да, страхотно е, нямам думи! — намуси се Джан.

Той я погледна внимателно.

— Дори да се опитам, няма да й повярвам.

Глава двадесет и първа

Джан захласнато се взираше надолу към леденото поле.

— Значи ще се вдигне до повърхността?

Фибъс, която стоеше до нея в залата за управление, каза:

— Да, ще имам нужда от някои материали, преди да започнем мисията си. Ще трябва да направим много повече работи, а някои апарати, като Играчката, трябва да бъдат приспособени за предстоящата работа.

Джан я изгледа, не преставаше да се чуди колко истинска й се струва. Не можа да се сдържи. Пресегна се и мушна с показалец рамото на Фибъс. Ами да, все същата твърдост. Фибъс обърна към нея студения си поглед.

— Защо направи това?

— Трудно ми е да повярвам, това е всичко. Не ми се вярва, че ти не си жива, а само фалшива измислица на собственото ми въображение. И че съществуваш само в мозъка ми, не в истинския свят.

— „Истинският свят“, който възприемаш, е представа на мозъка ти. Начинът, по който възприемаш мен, е почти същият.