Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 86

— Какво друго може да си? Извън компютъра ти не съществуваш — отвърна Джан.

— Ела да ме пипнеш, после ми кажи какво мислиш.

Джан отиде до нея и предпазливо протегна ръка. Когато върховете на пръстите й докоснаха рамото на Фибъс, срещнаха твърда плът. Джан уплашено дръпна ръката си.

— Не… не вярвам! Ти си истинска!

— Не, само така ти се струва. Всъщност съм халюцинация, която всички вие преживявате едновременно. Излъчвам се направо в съответните центрове на вашите мозъци, променяйки сигналите всяка микросекунда.

— Ох! — отпусна се Джан от разумното обяснение, макар че не го разбираше. — Но откъде идва тази халюцинация?

— От кораба. Сега аз съм корабът. Проникнала съм във всяка негова система. Освен това започнах процес на промяна в тези системи. Усъвършенствам ги.

— Хич не ми пука дали ще местиш мебелите или ще рисуваш картинки в кенефите — ядосано каза Майлоу. — Но накарай това нещо да ме пусне!

Фибъс се обърна към него.

— Знам всичко за тебе, Майлоу. Ти си опасен и не заслужаваш доверие. Ще бъдеш затворен през цялото време.

Пипалото пусна глезена на Майлоу, но се уви около врата му.

— Ей, по-леко! — извика Майлоу. Опита се да го махне, но не можа. Погледна свирепо Джан. — Значи си им надрънкала лъжи за мен, така ли?

— Я стига, Майлоу! — отвратено каза тя и отиде да помогне на Робин.

Беше пребледнял силно и трепереше. Притискаше длан към стомаха си.

— Добре ли си? — неспокойно попита тя.

— Ъхъ. Само малко съм зашеметен.

Джан погледна Фибъс.

— Може ли вече да слезем вътре? Робин ще замръзне.

— Да. Предстои ни много работа. Но първо ще трябва да се погрижите за другите двама човеци в кораба. И двамата са в лошо състояние… заради него. — Фибъс посочи Майлоу.

— Много го бива по тази част — каза Джан.

— Ти коя си? — страхливо попита момичето.

Беше много слаба, под големите й очи се виждаха черни сенки. Носеше само тъничък и къс бял комбинезон. Джан забеляза петна от засъхнала кръв по него.

— Аз съм Джан. Ти как се казваш?

Момичето не отговори. Джан дръпна вратата и тръгна към нея. Момичето отстъпваше назад.

— Къде е Майлоу?

— Не си губи времето с него. Вече нищо лошо не може да ти стори. Ще ми кажеш ли името си?

Момичето се отдръпна уплашено.

— Това е някаква хитрост. Майлоу пак е измислил нещо. За него го правиш.

Джан застана на място.

— Никаква хитрост не е. Майлоу не ми е приятел. Напротив. Едва ли ще ми повярваш, но имам повече причини да го мразя, отколкото ти си насъбрала.

Момичето притисна гръб в стената.

— Той ми причинява болка. Все иска да ме боли.

— Знам — меко каза Джан. — Но повече няма да може. Тук всичко се промени. Ашли… такова, няма я… а Майлоу…

— Умря ли? — с надежда попита момичето.

— За съжаление, не е умрял. Но е затворен. И там ще си остане.

— Няма да имам спокойствие, докато не умре — каза момичето.

Сълзите неудържимо се стичаха по лицето й.

— Знам какво ти е — каза Джан, — но ти наистина вече си в безопасност. Кълна се!

Тя протегна ръце към момичето, което само за миг се поколеба и се втурна към нея. Джан я прегърна и слушаше как плаче. Мина време, преди да се поуспокои.