Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 85

Тя посочи вътрешната страна на стената. Жан-Пол погледна надолу към няколкото вързани лодки.

— И още веднъж — благодаря. Много неприятности ли ви създадоха онези чудовища?

— Не беше кой знае какво. Заобиколихме и ги нападнахме в гръб. Изненадахме ги. Убихме девет, останалите избягаха.

И други изплуваха, катереха се върху стената. Жан-Пол с учудване видя и Лон Хедън между тях. Точно той носеше странното оръжие. Жан-Пол го разгледа с любопитство, докато Хедън уморено се настаняваше до тях двамата.

— Виждам, че още си цял-целеничък — отбеляза Хедън.

— Благодарение на Айла. И на тебе. Струва ми се, че вечно ще бъда задължен на семейство Хедън.

— Добре казано, но на мен лесно можеш да се отблагодариш, ако се грижиш за Айла, когато аз…

— Татко! — рязко викна Айла.

Хедън замълча. За да облекчи напрежението, Жан-Пол посочи странния уред и попита какво представлява.

— Точно той ни даде много важно преимущество спрямо съществата — каза Хедън. — Това е лазер и с него може да се стреля под вода. Обикновено електромагнитните вълни — светлината, радиовълните — не след дълго се разсейват във водата, но това тук е изключение. Лазерният лъч променя честотата и цвета си в зависимост от дълбочината. Явно това е свързано с количеството естествена светлина в околната среда, но не ме питай какъв е принципът му на действие.

Жан-Пол протегна ръка и Хедън му подаде оръжието. Беше тежко. Жан-Пол никога не беше виждал преносим лазер.

— А може ли да работи и във въздуха?

— Не. Само във вода.

— Жалко. Предполагам, не сте го изработили вие.

Отговори му Айла:

— Не, и той е от Старата наука. Дадоха ни го морските хора. Взели са го от подводната станция. Каква ирония, Тигър ни молеше да му дадем оръжия, а той сам ни предложи идеалното средство да се справим с онези чудовища. Разбира се нямало е и как да узнае това. Ние също отначало не разбирахме. Нашите техници едва не си прегориха мозъците от чудене, преди на един от тях да му хрумне хубавата идея как работи това нещо.

Жан-Пол върна оръжието на Хедън и каза:

— Все пак, знаете ли какви са тези твари и откъде идват?

Хедън завъртя глава.

— Можем само да предполагаме, че някога са живели много по-навътре в океана, както и нашите морски хора. И по същия начин са били изтласкани към брега от влошените условия.

— Но едно е сигурно — добави Айла. — Избили са нашите морски хора. Тигър и останалите. Свършено е с тях. — Тя въздъхна. — Нещата се променят бързо. Прекалено бързо.

През нощта тя ридаеше за Кел, а Жан-Пол се опитваше да я утеши в прегръдките си. През деня подводните плувци откриха трупа. Беше полуизяден.

— Тази коя е, да я вземат мътните? — остро попита Майлоу.

Джан стана бавно, очите й не се отделяха от Фибъс. Това беше невъзможно. Фибъс не трябваше да е тук.

— Името й е Фибъс — каза Джан. — Тя е програма от Шангри Ла и не разбирам как може да стои тук, пред нас.

— И все пак ясно виждаш, че аз съм тук — напомни Фибъс.

— Но ти си холограма — с обвинителен тон каза Джан. — А тук няма уреди за холографски прожекции.

— Защо смяташ, че съм холограма? — попита Фибъс.