Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 82

— Майлоу, ти пак започна с твоите предишни глупости — каза Джан.

Малкият пистолет като че прегаряше дланта й.

— Да бе, Майлоу, тези защо са още живи? — ядосано попита Ашли. — И откъде накъде са тук!

— Късметлии сме — каза Джан. Искаше й се по-бързо да свърши със задачата си. Усещаше как Робин трепери до нея.

Майлоу замислено прокара длан по плешивата си глава и кимна.

— Май се сещам. Когато Играчката отлетя оттук, отивала е да прибере него. И тебе. Нещо като предавател, който не можах да открия навреме, нали?

— Да, Майлоу, нещо такова беше. А сега хайде да говорим за настоящето.

— Така де — жадно се намеси Ашли. — Да обсъдим как ще се предадете, заедно с тези изроди долу.

Джан пристъпи крачка към паяка, през когото говореше Ашли. Ръката й се потеше така, че едва не изпусна пистолетчето.

— Аз пък не съм останала с впечатлението, че ще се предаваме. Тук съм, за да представям Елоите и техните защитници, и за да стигнем до решение, което ще задоволи всички.

— Съгласяват се да ми дадат ново тяло или умират — каза Ашли.

— Какво — Джан зяпна.

Погледна Майлоу който едва забележимо сви рамене.

— Обясних на Ашли, че ако се вярва на сведенията ни за чудесата, намиращи се в Шангри Ла, отглеждането на ново тяло за Ашли няма да затрудни биотехнологичния комплекс на станцията. Прав съм, нали?

Джан веднага схвана уловката и кимна.

— Естествено, прав си. Долу могат всичко.

— Ама наистина? — едновременно попитаха двата паяка с несигурни от напрежението гласове.

— Да — потвърди Джан и направи още една крачка напред. — Тукашните технологии наистина са превъзходни. Ето, вижте това.

Тя показа пистолетчето и натисна спусъка. Беше само на три стъпки от единия паяк. Нямаше как да не улучи.

Чу се тихо съскане, нещо блесна ярко върху кръглото тяло на паяка. И нищо друго… Но Майлоу за кой ли път показа, че човешкото същество не може да се мери с него по бързина. Заби ръба на едната си длан в ребрата на Джан, а с другата ръка изби оръжието. Тя се претърколи, потънала в червената мътилка на болката и объркването. Когато зрението й се проясни, Майлоу стоеше над нея и пренебрежително въртеше в ръцете си пистолетчето. А зад него Робин лежеше и стенеше. Майлоу беше нокаутирал и него.

— Джан си е все същата — уморено каза Майлоу. — Винаги иска невъзможното, а плановете са глупави, средствата също. Не мога да си представя какво си искала да постигнеш с тази нищожна дрънкулка. Може да стреля само веднъж и дори не повреди робота. Срамота. Когато те срещнах за първи път, имах такива надежди за тебе. Мислех си, че можеш да бъдеш превърната в нещо достойно за мен.

— Нещо… пропускаш… Майлоу — изпъшка Робин. — Паяците… паяците не мърдат.

— Какво?! — Майлоу се обърна със скок. — Ашли! Ашли! Какво ти става?

— Майлоу… помощ… — отзова се слабият глас на Ашли, чуваше се сякаш отдалече.

Майлоу се обърна към робота, по който Джан не беше стреляла. Ритна го.

— Ашли! Какъв номер ми разиграваш?

Пак се чу слаб, далечен глас:

— Майлоу… Нещо странно… не мисля както трябва… губя се… има тук нещо при мен…

Майлоу връхлетя Джан, която се изправяше, хапейки устни от болката, не се съмняваше, че й е счупил едно-две ребра. Майлоу я сграбчи и грубо я разтърси.