Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 80

— А ние пък ти казахме, че непрекъснато се развиваме. Карл е технология отпреди векове. Фибъс лесно ще го надхитри.

Джан не се оставяше да я убедят.

— Все пак не съм сигурна… Няма ли да е по-просто, ако използвате Играчката, можете да унищожите лазерната система, с която пробиват леда. И после да пръснете на молекули компютърното управление заедно с Ашли в него.

— Не. Не искаме да повреждаме Небесния Ангел. Ще ни бъде необходим.

— Значи ви е потрябвал? — изненада се Джан. — За какво?

— Решихме да правим това, което ти предложи.

— Кое точно?

Фибъс каза:

— Ще използваме биологическите ресурси, складирани в Небесния Ангел, за да помогнем на остатъците от човечеството. Същото, което и ти в ограничен мащаб си опитала да постигнеш. Но ние освен това ще създадем и нови организми, които да унищожат пустошта, всички нейни разновидности.

— Наистина ли? — въодушевено каза Джан. Но подозрението бързо измести всички други чувства. — И защо? Винаги досега отказвахте да се намесвате в света извън станцията. Елоите са единствената ви грижа. Самите вие сте ми казвали толкова пъти, че защитата им е единственият мотив в програмите ви. Защо изведнъж проявявате съчувствие, ха-ха! Откъде бликна този ручей на човеколюбието?

— Повярвай ни, действията, които смятаме да предприемем, напълно се вписват в първостепенните задачи на нашите програми. Нямат нищо общо с човеколюбието. Просто положението се променя. Нови фактори определят схемата за действие.

— Не разбирам.

— Имай търпение. По-късно ще ти обясним всичко — каза Фибъс.

— И така, ще направиш ли каквото те помолихме? — попита Дейвин.

— Ами да… какво пречи? — Тя пак погледна малкия пистолет в ръката си. — Плъхове! — промърмори почти беззвучно.

Играчката се измъкна изпод ръба на ледения шелф и се насочи нагоре. Изхвръкна от водата като гейзер и светкавично ускори движението си. Направи широк завой и полетя обратно над шелфа. Играчката скоро достигна максималната си скорост, оставаха броени минути, преди Небесният Ангел да бъде засечен от оптическите сензори, за да се появи на екраните.

— Установи радиовръзка с въздушния кораб — каза Джан. — С Ашли или Карл. Кажи им, че сме представители на станцията. Идваме да преговаряме за примирие. Смятаме да изпълним исканията им, ако прекратят нападението си. Ще кацнем върху кораба и ще чакаме. Разбра ли?

— Разбира се — отговори Играчката.

Белият Небесен Ангел почти докосваше повърхността на ледения шелф. Гъсти облаци водна пара се кълбяха под него, лазерите непрестанно дълбаеха надолу в леда. Джан се обърка, когато отново видя Небесния Ангел. В този въздушен кораб бе преживяла най-щастливите мигове досега. Първо годините със сина си, по-късно дойде Робин. Но там й се случи и най-страшното. Смъртта на Сирай, гибелта на личността на Саймън, когато Майлоу му отне тялото…

Играчката наближи Небесния Ангел и екраните угаснаха. Апаратът трепна и се разклати.

— Срещу нас е насочена лазерна атака — обяви Играчката.