Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 81

— Ау, каква изненада. Изпрати ли съобщението?

— Да, на всички честоти. Няма отговор.

— Повтори го, когато приключат с глупостите си — заповяда Джан, обърна се към Робин и стисна ръката му. — Не се плаши. Нищо лошо не може да ни се случи.

Пребледнелият Робин се усмихна напрегнато и каза:

— Забравяш, че и преди ми се е случвало. Но тогава ти стреляше по мен.

Играчката се спусна, ускорението ги притисна в креслата. Екраните оживяха. Джан видя, че се носят шеметно на броени метри над корпуса на въздушния кораб. Нямаше лазерни лъчи.

— Голям майтап, а? — каза тя на Робин.

— Хъм…

Играчката обърна и кацна леко близо до един от люковете.

— Все още не получавам отговор — обади се апаратът.

— Не спирай радиопредаването. Единственото, което можем да правим, е да чакаме. Сигурна съм, че някой или нещо ще се появи скоро. — Джан разкопча предпазните ремъци и извади пистолетчето от джоба си. Толкова малко беше, че можеше да го скрие в дланта си. — Защо ли ми се струва, че след малко ще изглеждам много глупаво?

Робин я потупа по рамото.

— Мисля, че си много смела.

— Това е същото, но казано по друг начин — отвърна тя и се разсмя.

Точно след петнадесет минути близкият люк се отвори и един мъж се покатери върху корпуса. Майлоу. Последваха го два паяка. Джан безмълвно благодари на майката Богиня. Не искаше да си представи какво би правила, ако Майлоу беше дошъл сам. Увеличи изображението му на екрана. С облекчение видя, че няма и следа от нейния син в сегашния му облик. Напълно развитият Майлоу изглеждаше точно като предшественика си, както го помнеше.

Той и паяците спряха на десетина стъпки от Играчката. Майлоу носеше цял работен комбинезон, който май не го пазеше добре от студа. Имаше необичайно мрачно изражение. Устата му се раздвижи, явно викаше нещо. Тя каза на Играчката да включи външните микрофони…

— … тук. Така че излезте да ви видя и ще слезем долу да поговорим сериозно.

— Отвори люковете — каза Джан на Играчката.

Двойният люк се плъзна настрани. Джан тръгна да излиза. Чу шум зад себе си и видя, че Робин се канеше да я последва.

— Ти ще останеш тук — нетърпеливо отсече тя. — Освен всичко друго, много леко си облечен.

Той завъртя глава.

— Няма да стане. Да не съм инвалид? Хайде, да излизаме.

Недоволна, тя се измъкна през люка и скочи върху корпуса на въздушния кораб, оръжието беше скрито в ръката й. Веднага усети реакцията на отоплителната система в дрехите си. Погледът на Майлоу й позволи да преживее доста силно извратено удоволствие.

— Исусе… ти! — възкликна той.

— Но това е Джан! — извика един от паяците с гласа на Ашли, ненужно наблягайки на очевидното.

— Здрасти, Майлоу — каза Джан безизразно.

Майлоу се изненада не по-малко, когато и Робин застана до нея, но както й преди, бързо се опомни и насочи към тях познатата крива усмивка.

— Виж ти, Робин от Шерууд също бил тук. Наистина всичко е като в доброто старо време. Щастлив съм да видя и двама ви живи и здрави, особено тебе, Джан. Боя се, че не оценявах много високо шансовете ви за оцеляване, след като Ашли ви заряза на земята.