Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 79

— Няма от какво да се страхуваш — каза тя. — Ще останеш в Играчката, докато не се уверя, че ще бъдеш в безопасност. Ако нещата тръгнат зле и накрая ме затворят в кораба или стане по-лошо, Играчката ще те отведе обратно в Шангри Ла.

— Не, няма да те изоставя — каза той, макар и не особено убедено. Все пак тя оцени жеста.

Не можеше да се отърве от чувството, че я използват. Но Дейвин и онази непозната програма — Фибъс, говореха много убедително. И стига всичко да тръгнеше според плановете, така можеше завинаги да се махне от Шангри Ла. Ако… ако… В първия момент отказа на Дейвин да служи като посредник в преговорите с Майлоу и Ашли. Но Дейвин й обясни, че тези „преговори“ ще бъдат само прикритие за съвсем други действия.

— Искаме да пренесеш нещо в Небесния Ангел — каза Дейвин.

— Няма нужда да ми казваш какво е то… трябва да е бомба — отвърна тя.

Спомни си притеснено миналия път, когато й заповядаха да пренесе бомба в Небесен Господар и къде точно трябваше да я скрие.

— Не е бомба — увери я Дейвин.

В същия миг един робот затупурка през стаята и протегна манипулатор към нея. Видя, че държи нещо като малък пистолет. Почти равнодушно се запита от колко ли време роботът е чакал да му дойде времето, скрит зад вратата. Взе от него пистолетчето и го заоглежда.

— Май бих предпочела бомбата — каза накрая.

— Това е много по-силно от всяка бомба.

— Брей. И с какво стреля?

— Изстрелва мен.

До Дейвин беше застанала жена. Разбира се, беше образ на друга програма, но преди Джан не беше виждала едновременно холографска прожекция на две или повече програми. Това изображение представляваше сурова млада жена, облечена в дълга металносива роба. Имаше рязко очертани скули, косата й беше прибрана отзад в стегнат кок. Погледна за миг Джан и каза:

— Аз съм Фибъс. Ще дойда с тебе в Небесния Ангел.

Джан местеше погледа си от Фибъс към пистолетчето и обратно.

— В това! — Искаше й се да се разсмее неудържимо.

— В известен смисъл.

— Смятаме да проникнем в компютърната система на кораба — допълни Дейвин.

Джан завъртя глава.

— Изобщо не си въобразявайте, че Майлоу и Ашли ще ме пуснат да припаря до централния компютър в залата.

— Не се налага да отиваш там — каза Дейвин. — Просто стреляй с това устройство по който и да е робот на кораба. Това ще бъде достатъчно за Фибъс.

— Да стрелям по някой паяк? — озадачено проточи Джан. Можеше само да предположи, че са създали някакъв нов, по-миниатюрен софтуер. — И колко възможности да стрелям ще имам?

— Една-единствена.

Тя въздъхна.

— Не знам какво да ви кажа. Звучи ми доста рисковано. А и как можете да сте сигурни, че ще проработи?

— Довери ни се — каза Фибъс.

Джан се засмя сухо.

— О, винаги. Вижте, в онази система трябва да се справите не само с Ашли, там е и Карл. Разказах ви за него. Той е като вас — чиста програма, при това много изобретателна.