Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 78

— Моля те да ми простиш. Нямах намерение да те стресна.

— Така ли? А какво беше намерението ти?

Той се направи, че не е чул въпрос.

— Разполагам с информация, която може би е интересна и за тебе.

— Слушам те — недоверчиво го подкани тя.

— Твоите, и наши врагове откриха убежището.

Джан веднага се изправи.

— Майлоу… и Ашли?

— Ако досегашните ти предположения са правилни, трябва да са те. Точно над нас е увиснал въздушен кораб. Вероятно техният. Според данните на нашите сензори те пробиват ледения шелф с лазери. Лъчите преминават през оптически влакна с окачени на тях тежести и затова могат да ги спускат все по-надолу. Хитро измислено. Тази система ще бъде не по-малко ефективна и във водата. Щом пробият леда, ще спускат устройството, докато стигнат корпуса на убежището. Несъмнено ще ни предложат или да се предадем, или да бъдем унищожени.

Джан побесня от невъзмутимия тон, с който Дейвин й казваше всичко това. Горчиво каза:

— И какво смятате да направите срещу тази хитро измислена система? Ще ръкопляскате, докато те ни изгарят?

— Няма да се стигне дотам.

— Страшно ме успокои. Та какво ще правите? Ще преместите станцията някъде?

— Не.

— Значи ще унищожите Небесния Ангел с Играчката? Или с някакво друго оръжие?

— Не. Имаме намерение да преговаряме с този Майлоу и програмата на Ашли.

— Да преговаряте ли? — изумено възкликна тя. — Не можете да преговаряте с Майлоу. Нито пък с Ашли. Нали ти казах, че тя е побъркана. И вие сте побъркани, щом това искате да направите.

— Въпреки това ще опитаме. И искаме ти да бъдеш наш представител. Искаме да отидеш горе във въздушния кораб с Играчката и от наше име да преговаряш с Майлоу и Ашли.

— Аз? — тъпо отрони Джан.

— Да. Ти.

Мина час и половина, откакто Айла се промъкна под портата. Би трябвало да се е добрала до брега преди около час, дори ако раненият крак я е затруднил. Сигурно вече му идваха на помощ. Той упорито отбягваше да мисли за възможността тя въобще да не е доплувала до брега.

Стараеше се да не обръща внимание и на съществото, което с адска злоба налагаше стъклото на един илюминатор с ръбато парче корал. Засега стъклото не поддаваше, но се покриваше с още и още драскотини. Той опита безуспешно да прогони чудовището с механичната ръка, но му липсваше умението на Айла. Отначало го държеше настрана със заваръчното устройство, но бързо изчерпа запасите от енергия на гмуркача. Сега седеше на тъмно, разполагаше само със светлинките на пулта и мътния здрач, процеждащ се през илюминаторите.

Другите твари атакуваха отвсякъде подводния апарат. Доколкото можеше да съди по звуците, те също си помагаха с парчета от корали или с камъни.

Отдавна се отказаха от напъните си да вдигнат със сила портата. Жан-Пол не знаеше колко същества се навъртат наоколо, но като преброи минаващите край илюминаторите, реши, че са твърде много. Поне двадесет, може би и тридесет.

Нещо го удари по лицето.

Той примигна и съсредоточи погледа си. Струя вода.

Глава деветнадесета

Играчката се плъзна през един от големите люкове на огромното метално кълбо, наречено Шангри Ла и започна да пори водата все по-бързо. Вътре в нея Джан погледна загрижено Робин. Стори й се неспокоен. Не искаше да идва, но тя настоя. Тя съзнаваше, че поемат голям риск, но този път не искаше да се разделя с Робин. Но се изненада, когато Дейвин веднага даде съгласието си Робин да я придружи.