Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 77

— Само още едно въпросче. С мен какво ще стане? Твоят план включва ли и моето вероятно оцеляване?

— Да, глупчо. Ти ще си седиш тук жив и здрав и ще чакаш да се върна с подкрепления. Имаш предостатъчно въздух. А сега трябва да тръгвам.

Целуна го бързешком и притича в шлюза. Люкът се затвори херметично, след секунди Жан-Пол чу шума на нахлуващата вода. Стомахът му се гърчеше неприятно, само като си помислеше какво й предстои. Взираше се до болка напрегнато в портата с пръст над бутона с надпис „вдигане“. Трябваше да бъде точен до сантиметър. Ако повдигнеше портата прекалено нагоре, все едно че я е убил. Но ако я вдигнеше недостатъчно, щеше да означава същото. Седеше като на тръни и чакаше нейния сигнал, че шлюзът се е напълнил и тя се готви да отвори външния люк.

Чу я да удря по преградата. Натисна бутона. Отначало сякаш нищо не се случи, но отведнъж огромната порта трепна и се раздвижи, повдигана от масивните противотежести от другата й страна, също и от мощен електромотор. Отвън се чу глух удар, кабината звънна като камбана. Дали от детонацията на „шеметната тояга“? Надяваше се на това. Но къде по дяволите изчезна тя? Той не отместваше поглед от бавно надигащата се порта. Каква е пролуката в момента? Една стъпка? Стъпка и половина? Трудно беше да я премери на око…

Айла отведнъж се появи пред погледа му, плуваше като побесняла. И не беше сама. Едно от съществата я преследваше. И още едно! Приближаваше от другата й страна! Исусе! Плувай! Плувай! Сети се, че портата продължава да се вдига. Дръпна пръста си от бутона „вдигане“ и натисна „задържане“. Айла беше стигнала до пролуката под портата и започна да се промъква в нея. Той трескаво се взираше — дали има достатъчно място? Тялото й мина под портата, вече се виждаха само лудо мятащите се крака. Но най-близкото до нея същество почти се добра до портата… Тъмните нокти се стрелнаха към все още уязвимите крака… опитваше се да я хване за глезена. Гадната твар не успя, но на единия прасец на Айла се появи дълга рана. Жан-Пол премига болезнено, когато видя струящата кръв. После Айла изчезна от погледа му. Успя! Но първото същество също опитваше да пропълзи в пролуката… Исусе, каза си Жан-Пол, твърде високо съм я вдигнал!

Натисна бутона „спускане“. И пак отначало като че нищо не се случи, изглеждаше, че чудовището ще мине от другата страна. Още едно се пъхна под портата. Най-после, портата слезе надолу и ги заклещи. Притисна ги с цялата си тежест, размаза ги върху пясъка и облак тъмна кръв размъти водата, съществата изчезнаха от очите на успокоилия се Жан-Пол.

Въздъхна на пресекулки и се облегна в креслото, позволи си да се освободи от напрежението поне за малко. Но не преставаше да се тревожи за Айла. Раната на крака й не изглеждаше лека. Щеше да загуби кръв. Ще й стигнат ли силите да доплува до брега? Разстоянието не беше никак малко…

Джан се учуди, когато Дейвин внезапно се появи пред нея в спалнята й. Остави книгата, която четеше и каза раздразнено:

— Не ме притесняваш, винаги си добре дошъл. Не е нужно да чукаш на вратата.