Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 75

Сънят беше невероятно правдоподобен. Всяка подробност виждаше кристално ясна, сякаш вековете, разделящи го от онази нощ, не съществуваха. Виждаше Миранда, облечена в мъжки вечерен костюм, застанала пред него, лицето й разкривено от гняв и презрение. И точно презрението й успя да го жегне. Презрението в последните й думи, когато я помоли да размисли и да избяга с него.

„Не, Майлоу. Просто не мога да търпя присъствието ти. Не само защото се промени като личност. Отблъскваш ме и физически. От тези твои «усъвършенствания», те изкривиха нещо в тебе на всички равнища. Казвам ти истината — гади ми се от тебе! И го казвам с всяка твоя клетка в моето тяло.“

Да, тези нейни думи решиха съдбата й. Той повреди нейния флипер и после от безопасната височина в своята машина гледаше как я разкъсва тълпата на покрива пред гаража.

Усмихна се на зашеметения Шан. Дали да му счупи ръката?…

— Майлоу…

— Не сега, Ашли. Зает съм.

— Това е по-важно. Открихме Шангри Ла.

Глава осемнадесета

Айла разгърна максимално механичната ръка, завъртя я и хвана съществото точно под рамото. Щипците се впиха дълбоко и то реагира точно според очакванията им — дръпна се от гмуркача и се напъна да се отдалечи. Оказа се твърде силно и едва не изтръгна ръката си от щипците, но все пак не можа. Айла пак разгърна механичната ръка в цялата й дължина, после включи и другата, в края на която беше апаратът за заваряване. Всичко свърши бързо. Тя отвори щипците и мъртвото чудовище потъна надолу. Гмуркачът веднага започна да се издига, но късащият се метал над тях показваше, че още едно от съществата се старае да се добере до тях.

— Погледни! — Жан-Пол се наведе над рамото й. — Идват още!

Успя да преброи цяла дузина от съществата, които преминаваха над рифа. Айла обърна и включи движителите на пълна мощност.

— Какви са тези адски изчадия?

— Не знам… Създадени с генно инженерство морски хора като народа на Тигър, но са от друг вид. Или може би са направени по различен проект, от генинженерите на друга корпорация. Или пък са претърпели някаква мутация. Ето за какво се опитваше да ме предупреди Тигър, те са оставили онези белези по него. Чудовищата са нахлули в неговата територия. Сигурно идват от по-дълбоките места. Затова той искаше оръжие… а аз не му помогнах.

— Не си могла да знаеш.

— Но поне знаех, че се е случило нещо много лошо. Трябваше повече да настоявам пред татко и Лил. И Кел щеше да е жив сега…

Той се канеше да й каже, че не бива да вини себе си, но отгоре гръмна хаос от звуци.

— Онзи още ни прави компания — процеди Жан-Пол, когато шумът утихна. — Как мислиш, ще се отървем ли?