Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 73

— Какво правиш? — остро попита той.

— Ще се върна навън. Трябва да помогна на Кел! Той е ранен!

Той пак я хвана за раменете.

— Айла, чуй какво ти казвам. Това не може да е Кел! Той е мъртъв!

Тя упорито опитваше да се освободи.

— Не е! Пусни ме! Той има нужда от мен! Не те карам да идваш с мен…

Още един удар, този път по-силен, последван от стържещ звук. Гмуркачът се разлюля забележимо. Айла затихна и се взря в очите на Жан-Пол.

— Ясно е, че не е Кел — каза й той. — Трябва да е онова нещо. Или друго като него.

Тя кимна и едва чуто промълви.

— Да, прав си.

Отново удар и стържене.

— Не знам какво има отвън, но то като че опитва да прояде корпуса със зъби — тонът на Жан-Пол трябваше да поразведри настроението, но не успя. Спомни си могъщите челюсти на чудовището.

— Звукът идва от външните обтекатели — каза му тя. — Доста крехки са. Но няма как да прегризе херметичното тяло.

Пак удари. Апаратът се разтресе. Айла пристъпи и силно се притисна в Жан-Пол.

— Май не си много сигурна.

— О, не е в това проблемът. Тук сме на сигурно място, но се тревожа какви повреди може да причини на разположените отвън части — силовите кабели, соплата, стабилизаторите. Може направо да осакати гмуркача.

— Разбирам — бавно каза той. — Тогава ще трябва или да се измъкваме с подводно плуване, или да останем тук, докато умрем от задушаване.

— Може и да не се стигне чак дотам. Ако не се върнем навреме, Джулай ще вдигне тревога и ще излязат да ни търсят с другия гмуркач.

— И кога ще стане това?

— След два часа най-рано — тя погледна манометъра на стената. — След десет минути можем да отворим люка към кабината.

Твърде дълги бяха тези десет минути, докато стояха прегърнати в клатещия се все по-силно гмуркач и слушаха страшния шум от вилнеещите навън същества. Жан-Пол се опасяваше, че докато се доберат до уредите за управление, от апарата ще са останали само две кълбовидни тела.

Айла най-после каза, че налягането в шлюза е паднало до една атмосфера. Отвори люка и двамата пропълзяха в кабината. Тя седна в креслото на пилота и се взря в пулта.

— Е, поне засега имаме енергия. Все е нещо.

Той приклекна до нея и надзърна над рамото й.

— Виждаш ли нещо навън?

— Още не.

Тя превключи някакво лостче и Жан-Пол чу воя на водните движители. Айла дръпна и лостовете за изпразване на цистерните. Гмуркачът започна да се издига, но едновременно с това се накланяше. Последва още един свиреп удар, придружен от вече познатия звук на разкъсан метал.

— Ама че гнусен характер имат — измърмори Жан-Пол.

— Разпрали са една от десните цистерни — каза му Айла. Задната. За късмет разполагаме с останалите.

— Засега.

Жан-Пол надникна през един от илюминаторите. Не можеше да види кой знае какво. Напрегнатите докрай движители вдигаха твърде много пясък от дъното. Но погледът му срещна нещо, което не би искал да вижда никога — притиснато в стъклото лице. Приличаше на първото същество, но този път беше съвсем близо.

— Исусе! — неволно извика той.

Някой блъсна гмуркача отстрани и Айла каза:

— Олеле, този не е сам. Сигурно ги е привлякло мятането на онзи, който ти уби, преди да е пукнал.