Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 74

Съществото, прилепило се към предницата на гмуркача опита да разбие стъклото с шипа на китката си, а празният му поглед не се отместваше от тях. Жан-Пол се замисли колко време им остава, преди да се пръсне илюминаторът.

Майлоу отключи вратата и я дръпна встрани. Остана разочарован — Шан не се опита нито да го прасне със стол по главата, нито му беше заложил някаква клопка, въобще нищо. Просто си лежеше с ръце зад главата. И никаква проява на гняв. Даже се опитваше да покаже, че скучае. Въпреки, че проумя играта, Майлоу се подразни. А настроението му и без това не беше особено добро през целия ден.

— Не ти подхожда това, тъпако — кисело каза той. — Да не си се предал вече?

Шан го изгледа.

— Просто се отказах да участвам в забавленията ти, Майлоу.

— Виж ти. Не… — Майлоу поклати глава. — Аз решавам кога да свършат забавленията, не ти.

— Както кажеш.

Шан пак зарея поглед в тавана. Майлоу застана до леглото и го огледа отгоре надолу.

— Може пък да ти счупя някоя ръка. Ей така, за развлечение.

— Знаеш, че не бих могъл да ти попреча.

— Вярно. Би било твърде скучно. А може би ако счупя ръката на Тайра, ще бъде по-интересно.

Сигурен беше, че ще предизвика Шан. Така и стана. Мъжът рязко обърна глава към Майлоу, очите му се присвиха от ярост. Но не каза нищо.

— Не си ли любопитен как е тя със здравето? — попита Майлоу. — Все пак минаха три дни от последното ми гостуване. Би могло да й се случи какво ли не през това време. Нали ме познаваш.

Шан не издържа.

— Как… как е тя?

Майлоу се усмихна.

— Ами както обикновено. Има още малко драскотини и отоци, но не е страшно. — Доволно видя неволната гримаса на Шан. — И определено става по-добра в леглото. Измисля всякакви интересни номера, за да ми угоди. Сега се опитва да участва, вместо да се съпротивлява, надява се така да не си навлича, хъм, възпитателни мерки прекалено често. Позволявам й да си мисли, че постига успех… засега.

Лицето на Шан вече ясно издаваше неудържимата му ненавист.

— Остави я на мира, копеле гнусно! — изръмжа той. — Или ще те убия! Все нещо ще измисля, но ще те убия!

— Е, това вече е нещо — одобрително отбеляза Майлоу. — А пък аз си мислех, че ставаш досаден.

Шан скочи от леглото и хвана Майлоу за гърлото. Майлоу се разсмя, с лекота бутна настрани ръцете и заби юмрук в лицето му. Шан рухна на леглото, от разбитите му устни потече кръв.

— Така ли трябва да се държи един мъж от Минерва? — присмехулно попита Майлоу. Стана му весело, предишното му настроение избледняваше.

Причината беше във вечно повтарящия се проклет сън. Пак видя Миранда, своя женски клонинг, който бе създал сам. Присъни му се последната нощ в неговото имение, преди толкова много години. Майлоу знаеше, че тълпата идва и каза на Миранда да се приготви, защото трябваше веднага да се махнат. Изуми се, когато тя отказа да тръгне с него, но точно в този момент тя избухна и изля истинските си чувства към него.

„… Не можеш да видиш отстрани в какво си се превърнал. Човешката личност е резултат от безкрайно сложен и съвършен биологически процес и науката би трябвало още много да помисли, преди да се бърка в него. Не можеш ей така да отрежеш големи парчета от системата — както правят твоите генинженери, без да унищожиш нещо жизнено важно… Да… да… това е. В определен смисъл ти се самоуби. Каква ирония! Всички тези пари и усилия — за да се превърнеш в супермен. Но по този начин ти извърши доста особено самоубийство. Разхождаш се наоколо и се мислиш за безсмъртен, а всъщност си мъртъв отвътре и мравките вече гризат душата ти.“