Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 71

След малко на Жан-Пол му омръзна да се върти в кръг и показа с ръце на Кел, че иска да огледа близката част от кораловия риф. Кел му отговори с жестове, които според Жан-Пол трябваше да означават „бъди предпазлив“.

Рифът се издигаше на около двадесет стъпки над дъното. Когато стигна до коралите, Жан-Пол погледна назад — гмуркачът и Кел му се сториха неприятно далечни. Но той реши да не обръща внимание на безпокойството си и заразглежда дребните обитатели на рифа, които с плуване или пълзене се стремяха да се дръпнат по-настрани от него. Пъстроцветни рибки, крабове… Октопод, който непрестанно променяше цвета си, за да се слее с петнистата повърхност на рифа.

До момента, в който достигна горната част на рифа, всякакви мисли за опасност бяха изчезнали от главата му. И затова ужасно се потресе, когато се намери лице в лице с чудовище.

Глава седемнадесета

Съществото висеше неподвижно ниско над рифа на десетина стъпки от Жан-Пол, който се взираше в него, замръзнал от изненадата. Не можеше да каже дали и тази твар също се чуди на неочакваната среща — изражението на лицето й беше неразгадаемо. Съществото беше дълго към седем стъпки, но стърчащите от главата остри перки правеха вида му по-внушителен. Тялото приличаше на човешко и беше покрито с дебели, подобни на кост люспи, сиво-синкави на цвят. Имаше кръгли рибешки очи, много широка уста, но нямаше нос. Дълги нокти се показваха от пръстите на широките ципести стъпала. Големите длани също имаха ципа и остри нокти, зловещи шипове стърчаха от тилната страна на китките и от лактите на съществото.

Мигновено появилото се желание на Жан-Пол беше да избяга, но си каза, че това трябва да е някой от изчезналите морски хора на Айла. Миролюбивите морски хора. И не искаше да проваля плановете на Айла, като подплаши съществото, затова вдигна свободната си ръка в жест, който според него за всички означаваше доброжелателност. Кръглите безизразни очи си останаха впити в него. Човекоподобната твар дори не се опита да повтори жеста. Жан-Пол вече обмисляше дали да доплува по-близо, когато някой внезапно го бутна грубо настрани…

Беше Кел. Чернокожият младеж цепеше водата като ракета, плавниците на краката му се мятаха бясно, беше се устремил право към морското същество. Жан-Пол гледаше изумено как Кел натиска спусъка на харпуна. Късото копие удари съществото точно под гърдите с голяма сила. Но не проби твърдите люспи, само отскочи.

Кел започна да обръща, явно искаше да заобиколи чудовището отдалече, но то изведнъж сякаш избухна в бесни движения. Всичко стана толкова бързо, че Жан-Пол нищо не разбра, но в един момент видя отпуснато носещия се из водата Кел, само ходилата му потрепваха конвулсивно, а пред тялото се стелеше облак от черни нишки. Кел бавно се завъртя настрани и Жан-Пол видя откъде идват тези нишки и какво представляват. Кел беше изкормен, коремът му беше разпорен открай докрай.

Но не му остана време да се ужаси. Чудовището връхлетя върху него. Жан-Пол сляпо мушна напред с „шеметната тояга“. Чу глух пукот, ударната вълна мина през ръката му. Той отчаяно зарита с крака, за да се отдалечи, опитваше се да различи нещо през запълнилите водата дребни мехурчета. Очакваше всеки миг да усети как ноктите на гадната твар разкъсват екипа и плътта му. Макар че бе използвал единственият заряд на оръжието си, все още го държеше пред себе си, сякаш можеше да се защити с него. Имаше нож, вързан за левия му крак, но знаеше, че би бил безполезен срещу люспите на съществото…