Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 70

Но, за да стигне до кислородната бутилка, която се намираше откъм Жан-Пол, наложи се да направят доста интимно разместване в теснотията. Лицата им почти се допряха, Жан-Пол се усмихна и каза:

— Струва ми се, че благодарение на тебе снощи имах почти религиозно преживяване.

— Така ли го наричаш? — безгрижно каза тя, но мигновеният блясък в очите й показа недоволство.

Той усети, че тя не иска да говорят за това пред Кел. Кимна, за да покаже, че е разбрал. Тя успя да завърти кранчето на кислородната бутилка и излизащият под налягане газ засъска. Жан-Пол веднага почувства промяната.

— Стигнахме мястото — обяви Кел и натисна два лоста.

Гмуркачът започна да потъва и Жан-Пол предположи, че Кел е пуснал вода в цистерните за регулиране на дълбочината. Айла се зае да отвори люка към външния шлюз.

— Хайде, време е да се приготвим.

Той я последва в шлюза, който също беше кълбовиден, започнаха да обличат подводните екипи. Айла му беше обяснила, че дълбоката вода е и по-студена. Гмуркачът подскочи леко — вече се намираха на дъното. Кел дойде при тях в шлюза и затвори люка херметично. Облякоха се, увериха се, че аквалангите им работят нормално и Кел завъртя ръчката отстрани. Водата нахлу в шлюза.

Надигаше се бързо и Жан-Пол се напрегна, когато покри лицето му. Обзе го клаустрофобията. Щом шлюзът се напълни, Кел вдигна ръка и отвори горния люк. Капакът се дръпна и Кел изплува навън, стиснал своя харпун. Айла махна на Жан-Пол да го последва. Той взе оръжието си и се измъкна от шлюза.

За първи път можа добре да огледа околността. Апаратът лежеше върху чист пясък, но се виждаха коралови израстъци и изобилна подводна растителност. Тук светлината не беше толкова силна, както при гмурканията в плиткото, полезрението му ставаше още по-ограничено. Преградата от мътилка сякаш се склопваше около него…

Стисна по-здраво оръжието си с надеждата да намери толкова нужното му сега спокойствие. Не беше харпун, Айла го наричаше „шеметна тояга“. Състоеше се от пръчка, дълга две стъпки и половина, дръжка в единия край и метален цилиндър в другия. В цилиндъра имаше експлозив. Жан-Пол само трябваше да мушне избраната жертва и трябваше автоматично да последва взрив. Айла го уверяваше, че детонацията е достатъчна, за да пръсне нервната система и на най-голямата акула. Но Жан-Пол не харесваше идеята да бъде на две стъпки и половина дори от малка акула. А „шеметната тояга“ имаше още един сериозен недостатък — можеше да се използва само веднъж.

Айла се присъедини към тях и показа откъде би трябвало да очакват другите за срещата. За разлика от двамата мъже тя не носеше оръжие. Махна им да останат до гмуркача, а тя се придвижи десетина метра по-напред, където спря и зачака.

Жан-Пол силно желаеше пътешествието им да се окаже напразно. Описанията на Айла за морските хора не звучаха особено привлекателно, колкото и да беше сигурна, че вече имали само мирни намерения спрямо хората от сушата. Той погледна часовника си. Можеха да чакат не повече от четиридесет и пет минути — за толкова щяха да им стигнат запасите от въздух.