Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 67

Този път Айла не успя да се сдържи. Застана пред момичето и гневно каза:

— Джой, не си давай воля на мръсния език! Ясно ти е като бял ден, че съветът гласува да бъде простено на Небесните хора!

— Не целият съвет, Айла. Баща ни, например, не гласува за това. — По-възрастният отново се включи.

Айла се завъртя към него.

— Ами друго не можеше и да се очаква, нали, Брон? Всичко, което моят баща подкрепя, веднага се отхвърля от твоя, няма значение какво е то.

— Баща ни не е предател — каза Джой.

— Искаш да кажеш, че моят баща е, така ли? — студено се осведоми Айла.

— Ъхъ — потвърди по-младият. — Иска да ни набута в ръцете на онези от Космоса.

— Това са идиотщини и вие самите го знаете! — кресна побесняла Айла. — Хората от Космоса идват да ни помогнат!

— В какво, да се върнем в каменния век ли? — подигра й се Брон.

— Ами вие защо не млъкнете — най-после се намеси и Кел.

— Защо не опиташ да ни накараш? — каза Брон и пристъпи към него.

— Че как, ей сега — каза Кел и също направи движение към противника.

— Кел, недей — въздъхна Айла. — Не си струва. Нали точно това искат. От баща си са се научили да объркват нещата просто за удоволствие. На него това му е радостта в живота. Хайде, да си вървим.

Отдалечи се по брега със снаряжението си. Кел се поколеба, но след малко я последва с нежелание. Жан-Пол вдигна своето снаряжение и тръгна, кимайки вежливо на тримата Бенкс.

— Засега довиждане, Небесни човече — извика след него Брон. — Скоро ще се видим. — Заплахата беше съвсем ясна.

— Господи, как ги мразя — мърмореше Айла, когато Жан-Пол я настигна. — Как се осмеляват да дрънкат тези глупости за баща ми!

— Трябваше да ме оставиш да просна Брон. — каза Кел, мятайки яростни погледи през рамо.

— Не, нали ти обясних. Много им се искаше да стане бой. Да пукне дано и Джелкър, и отрочетата му. Всеки ден примъква нови привърженици. И в един глас твърдят, че било голяма грешка да вярваме на хората от Космоса.

— Няма значение, не ви остава дълго да чакате, за да им натриете носовете — напомни Жан-Пол. — Космическите хора ще бъдат тук след седмица.

— Е, да, — кимна Айла. — Но тогава доста хора ще трябва да се извинят на татко.

Жан-Пол помогна на Айла и Кел да подредят снаряжението в склада, после се запъти към болницата. Както винаги Айла го попита дали иска да дойде с него и както винаги той й благодари, но отказа. Задължението беше само негово, освен това не искаше тя да вижда как изглеждат жертвите на изгарянията. Вече знаеше, че би й причинил страдание.

Видя групичка, застанала пред болницата. Някой го посочи и всички се обърнаха към него. Разбра, че го чакат. Всички бяха измежду оцелелите от „Господаря Монкалм“.

— Жан-Пол, искаме да поговорим с тебе — каза един от мъжете, щом той наближи.

Преброи осмина. Петима мъже и три жени.

— Забелязах — отвърна Жан-Пол. — И за какво?

Опитваше се да свърже тези лица с имената. Но беше опознал хората едва след катастрофата. Всички негови приятели и познати загинаха в бедствието.

— За плановете ти за нас — каза друг мъж.

Стъписан, Жан-Пол каза:

— Ама какви планове?