Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 66

Айла мина пред него и с ръка показа, че е време да се връщат. Жан-Пол се подчини на драго сърце. Плувайки до нея, той се чувстваше достатъчно сигурен, за да следи грациозните движения на тялото й. Сега вече знаеше, че любовта към тази жена го е сграбчила неумолимо. Тя го опияняваше. Толкова нелепо му се струваше, че само преди седмици би се отвратил от мисълта даже само за секс с жена от земята… със земен червей, не би могъл и да си представи, че ще се влюби. Но насажданите цял живот предразсъдъци просто изчезнаха…

Стигнаха до плитчините и вече можеха да се изправят. Жан-Пол с удоволствие смъкна от себе си акваланга и стягащата маска. Свали и плавниците, метна ги през рамо. Ухили се на Айла.

— Казвай, каква е присъдата?

Тя направи гримаса.

— Още се мотаеш като пияна костенурка. Но се учиш.

— А това означава ли, че мога да дойда с тебе утре отвъд стената?

— Щеше да е по-добре, ако потренираш още, но от мен да мине.

Зашляпаха към брега. Морските хора така и не се появяваха досега, но Айла и нейните приятели редовно отиваха на мястото за срещи, надяваха се да ги дочакат. Планът на Айла да рискува с гмуркача чак до подводната станция беше отхвърлен от баща й на секундата, както и очакваха.

— Олеле!

Айла спря и се вгледа в брега, засенчила очите си със свободната ръка от ярката слънчева светлина. Жан-Пол проследи посоката на погледа й. Видя, че Кел ги чака на брега. А малко настрани от него стояха трима, които не познаваше.

— Какви са тези? — попита, когато пак тръгнаха.

— Дечицата на Бенкс. Малките съкровища на Джелкър. Само те ми липсваха.

Групата се състоеше от двама мъже и една жена. Единият от мъжете и жената като че наскоро бяха навършили двадесет години, а третият беше достигнал оптималната възраст и би могъл да е на всяка възраст над тридесет и пет. Той заговори пръв, щом Айла и Жан-Пол се добраха до брега. Тонът му беше присмехулен.

— Вярно било, значи. Айла Хедън си ходи с Небесен мъж. Дъщерята на един от нашите шестима управници си е избрала за любовник един от нашите врагове.

Гневът на Айла се показа на лицето й, но тя не каза нищо. Кел, който пристъпи към нея, за да й помогне с подводното снаряжение, изглеждаше още по-ядосан, но Жан-Пол не беше сигурен към кого всъщност е насочена свирепостта му. Самият Жан-Пол реши да си мълчи, за да види как ще тръгнат нещата. Разкопча ремъците и облекчено пусна тежките кислородни бутилки на пясъка.

— Това е позор, обида за народа ни — сега пък се обади момичето. — Позволяваш си да спиш с някой, който е искал да завладее Палмира.