Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 64

След малко Отец Шоу кимна.

— Кълна се.

— Добре — каза Майлоу. — Не е нужно да оставаш на колене. Не съм от боговете, които държат на ритуалите. Ще се задоволя и с искреното ти послушание.

Майлоу се забавляваше с Тайра, но внезапно беше грубо прекъснат.

— Майлоу! — Звукът беше толкова силен, че едва не му спука тъпанчетата, а Тайра се сви уплашено. Е, няма как, каза си Майлоу, много е добра в уплахата. Дръпна се от момичето и седна на леглото. — Ашли, ти наистина подбираш най-подходящите моменти, за да си бъбрим с тебе. Сега какво има?

Както говореше, Тайра се възползва от възможността, скочи и се втурна към банята.

— Писна ми вече, Майлоу! — гръмотевично отекна гласът на Ашли. — Кога ще ми покажеш някакви резултати!

— Имай малко търпение. Вече е само въпрос на време. Трябва да покрием хиляди квадратни мили на този леден шелф, а ти ми отдели малко паяци за работа. Ако би желала да използваме и резервните?…

— Я не ме разсмивай! — отсече тя. — Без тях съм безпомощна.

— Не искаш ли да ми се довериш? Мислех си, че отново сме партньори.

— Ха! — Късият зъл смях беше достатъчно красноречив.

— Сериозно ти говоря, и така паяците изследваха повече от половината шелф. Всеки момент бихме могли да се доберем до целта.

— Ще ти дам още една седмица.

— После?…

— Ще те сваля на леда. Както си облечен сега.

— Ашли, бъди разумна. Не мога да гарантирам, че до една седмица ще открием станцията. Ашли?…

Инстинктивно усети, че тя е прекратила „присъствието“ си. Поседя намръщен на леглото, стана и тръгна към банята.

— Господине, установихме връзка с Белведере — каза радиооператорът и стана от стола си.

Отец Шоу зае мястото му. Нервно избърса потта от челото си.

— Сега излезте — каза на радиооператора, опитвайки се да не забрави указанията му как се работи с апаратурата.

Изчака съскането на затварящата се врата, приведе се ниско над микрофона и натисна бутона за предаване.

— Говори Отец Шоу, обаждам се от станцията Караганда. Кой е насреща?

Никой не отговори, той видя, че още натиска бутона. Пусна го и веднага чу глас:

— Повтарям, аз съм брат Робърт, свързочник втори клас. Край.

— Слушай ме внимателно — настоятелно каза Отец Шоу, — искам да попиташ Центъра за цялата информация, с която разполага за мъж на име Виктор Париш. Ъ-ъ край.

Последва пауза, озадаченият глас се обади:

— Веднага ли искате тази информация, Отец Шоу? Край.

— Разбира се, че веднага, тъп… — Млъкна и се помъчи да си наложи спокойствие. — Много е важно. Побързай, моля те. Край.

— Слушам, Отец Шоу — отвърна безизразно брат Робърт. — Ще ми е нужно малко време. Моля ви, изчакайте.

„Ще чакам, глупчо, ядосано помисли Отец Шоу, какво друго ми остава?“ Но чакането само изостряше нетърпението му. И страха. Знаеше, че е в безопасност. Брат Джеймз в момента обикаляше с водач почти завършения кораб, който трябваше да ги понесе на Земята. И Отец Шоу трябваше да отиде, но се отказа в последната минута, извини се, че не се чувства добре. Но мисълта, че човекът, скрит под името брат Джеймз, би могъл да разкрие с какво се занимава, караше стомаха на Отец Шоу да се гърчи, трудно му беше да диша от ужас. Потисна желанието да се огледа нервно през рамо.