Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 63

Когато най-после останаха сами в стаята си, Отец Шоу можа на воля да излее злобата си. Но отначало от устата му се чуваха само неразбираеми звуци, той обвинително сочеше с пръст Майлоу, който се отпусна на леглото, скръсти ръце и го загледа невъзмутимо. Това поведение още повече вбеси Отец Шоу. Накрая забълбукаха и думите.

— Ти… ти… това е… това… ти… нетърпимо… как се държиш… нетърпимо… Ще си платиш… уверявам те!

— О, щом отново почувствахте притегляне, бузите ви възвърнаха цвета си — каза му Майлоу.

— И продължаваш с наглостта си! — задъха се Отецът. — Братко Джеймз, щом се върнем в Белведере, ти… ти ще бъдеш лишен от ранга си в Църквата. Ще се погрижа така да те накажат, че сам ще поискаш Бог да те прибере, преди да е изтекъл отреденият ти живот!

— Млъквай бе, глупак! — отрони Майлоу. Време беше да свали маската. — Ако не започнеш да се държиш по-кротко, никога няма да видиш Белведере.

Отец Шоу замръзна. Явно не вярваше на ушите си.

— Братко Джеймз… — прошепна изумено, — държиш се сякаш те е обладал зъл дух.

Майлоу кимна.

— Доста добре казано. Да, обладан съм. От себе си. Аз съм Майлоу Хейз. Брат Джеймз беше само маска. При това много полезна. Помогна ми да оцелея през безкрайно тъпите години, които бях принуден да прекарам в гнусното ви общество. Но сега съм свободен и не смятам да се преструвам нито секунда повече. И въобще не смятам да ти угаждам, смешно дебело прасе.

Отец Шоу отстъпи крачка назад. В очите му се появи страх.

— Да, обладал те е демон! Това безбожно място ти вреди. Ще се моля за тебе…

Майлоу скочи мълниеносно от леглото, хвана с две ръце гърлото на Отеца и без усилие го вдигна от пода. За втори път през последния час лицето на Отец Шоу се наля с кръв, но сега причината беше друга.

— По-добре се моли за себе си — студено го посъветва Майлоу, докато другият се опитваше да си поеме дъх. — Или ще правиш каквото ти казвам, или ще те пречукам. Разбра ли ме?

Отец Шоу направи опит да кимне. Майлоу го пусна и той падна на колене, закашля се, въздухът свиреше в дробовете му. Майлоу се върна на леглото. Отецът си остана на колене, гледаше Майлоу уплашено, потривайки врата си.

— Какво си ти? Дявол?

— Казах ти вече. Името ми е Майлоу Хейз. Някога, на Земята ръководех генинженерната корпорация „Хейз“. Беше една от най-силните Генетични корпорации преди войните. После избягах под фалшиво име от планетата, ясно ти е защо, нали? И от тогава се криех в Белведере. Досега.

Лицето на Отец Шоу ясно показваше убеждението му, че Майлоу, или обладалият го демон, е в ноктите на лудостта.

— Но си роден в Белведере — възрази той.

Майлоу му обясни какво всъщност е представлявало това раждане и как първият Майлоу е избягал на Марс. Когато млъкна, Отец Шоу вече не знаеше на какво да вярва.

— Ще оценя сдържаността ти, ако не дрънкаш за това пред всеки. Дори да опиташ, няма да ти повярват. Освен това ще кажа, че това е психическо разстройство, причинено от безтегловността. Не забравяй — тук лекарят съм аз. А сега трябва да обещаеш само едно — ще ми се подчиняваш напълно. Уверявам те, другата възможност ще бъде крайно нежелателна за тебе. И така?…