Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 62

— Не искам да проявявам невежливост спрямо нашите домакини — прошепна в отговор Майлоу с безстрастно лице.

— Безсмъртната ти душа е в опасност! Ще съобщя за постъпката ти още щом се върнем!

— Разбира се, Отче — каза Майлоу, поднасяйки чашата към устните си.

Отпи огромна глътка. Питието изгоря гърлото му. Великолепен вкус. Вярно, остра и силна, но истинска водка. Откога не беше пил? Поне от най-ранния период в Белведере, преди налагането на свирепите правила. Твърде дълго.

Седналите около масата управници на Караганда също проявиха изненадата си. Твърде добре познаваха задушаващите нрави на хората от Белведере. Но това беше нещо ново и те оглеждаха любопитно Майлоу.

— Интересно — каза той и остави празната чаша на масата.

Отец Шоу сякаш щеше да се пръсне от високо кръвно. Само присъствието на останалите го удържаше от словесно буйство.

Целта на срещата беше и двамата от Белведере да научат подробностите за предстоящата експедиция до Земята. Освен управниците присъстваше и капитан Иля Вюшков — човекът, който трябваше да възглави експедицията. И той като останалите се отличаваше с широкото си славянско лице, но изглежда още не беше навършил и тридесет години. Излъчваше жизненост и готовност за действие, които привидно липсваха у началниците му. Майлоу не се учуди, когато по-късно научи, че Иля и всички в екипажа му са доброволци. Каза си, че по-нататък може би ще извлече полза от качествата на този Иля.

— Остава да се направят последните промени в кораба — каза в началото на срещата Саша Якинфович, президентът на Караганда. — Отнеха ни повече време от очакваното, но се надяваме да тръгнете след седем дни. А дотогава дано ви хареса гостоприемството на Караганда.

— Ще се постараем — отвърна Майлоу и тогава прие водката.

Несъмнено и животът в Караганда си имаше своите ограничения, но поне не се усещаше суровостта на Белведере. Залата за съвещания беше обзаведена с красиви и удобни мебели, по стените се виждаха гравюри. Разбира се, бяха с религиозни сюжети, но и това разнообразяваше след потискащо голите стени на Белведере.

— Значи смятате да постигнете търговско споразумение с хората от Земята? — обърна се Майлоу към президента.

Въпросът му развесели управниците на Караганда. Президентът каза:

— Въобще не смятаме да правим това. Разбира се, казахме това на земните хора, но ние просто ще ги завладеем.

— Естествено — промърмори Майлоу. — Но вероятно ще окажат съпротива?

— Не се съмняваме в това. Сами ни казаха, че имат огнестрелно оръжие, дори оръдия, но нямат нито лазери, нито други видове излъчватели. Капитан Вюшков и неговите хора лесно ще смажат всеки опит за съпротива.

Капитан Вюшков се усмихна на тези думи и кимна. Майлоу отново го погледна одобрително и каза на президента:

— Е, Отец Шоу и аз сме загрижени само дали могат да бъдат спасени душите на земните хора. Ако успее планът ви да ги подчини, нашата задача става още по-лека. — Той се пресегна и вдигна празната си чаша. — Моля ви, налейте ми още от вашата чудесна водка, за да вдигнем тост за успеха на нашите общи начинания. — И докато пълнеха чашата му, той слушаше как Отец Шоу пръска слюнки по него.