Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 61

Може би след време ще се примоли на програмите да я превърнат в Елои. За тях поне скуката не беше проблем. Идеята й се стори занимателна. Джан стана и отиде пред голямото гледало на стената. Не липсваха огледала в Шангри Ла. Елоите обичаха да се оглеждат, можеха да прекарват часове в съзерцание на самите себе си. Джан оглеждаше отражението си и опитваше да си представи как би се чувствала като Елои. Безполово същество. Без полови органи, дори без анус. Елоите нямаха обичайната отделителна система. Малкото отпадъци, останали след като съвършената им храносмилателна система погълнеше внимателно съставената храна, излизаха през потните им жлези.

Мозъците им се бяха променили не по-малко от телата. Елоите пребиваваха в неизменно благословено спокойствие, мозъците им просто тънеха в разнообразие от естествени невротрансмитери, предизвикващи наслада. Например енцефалините, подобни по въздействието си на опиума. Елоите никога не се тревожеха, не познаваха тъгата и депресията, не можеха да се страхуват. Всъщност не чувстваха нищо, освен невероятното, гнусното великолепие на доволството. Но какво лошо има в това, каза си Джан. Нали единствената цел на човечеството беше щастието?

Не, възрази си сама, щастието на Елоите не беше вечно преследваната цел. Някакъв остатък от нейната забравена религия й казваше, че Елоите са морално нечисти. Гледайки отражението си, тя беше сигурна, че никога не би поискала да се превърне в Елои, дори да беше възможно. Те не бяха хора. А на нея й харесваше да бъде човек, да бъде жена, заедно с доброто и лошото. Даже и със срането.

Глава петнадесета

Орбиталната станция Караганда се намираше в точката Лагранж 5, а мястото на Белведере беше в Лагранж 4. Двете точки бяха разположени по орбитата на Луната и имаха предимствата на най-устойчивите места във вечната гравитационна борба между Земята и нейния спътник. Имаше още три точки на Лагранж, но те не предлагаха такава стабилност и тамошните станции трябваше да маневрират от време на време, за да поддържат орбитата си. Белведере и Караганда бяха първите станции и естествено заемаха най-добрите места.

Майлоу се наслаждаваше на престоя си в Караганда. И нейните обитатели бяха християни, но поради руския си произход се придържаха в основни линии към старата руска православна църква. Почти по нищо не приличаха на пуританите от Белведере. Тук нямаше разделение на половете, освен това си позволяваха удоволствия като алкохола. Ужасеното лице на Отец Шоу достави на Майлоу неизразимо удоволствие, когато по време на първата официална среща с управляващата групировка на Караганда той прие поднесената чаша водка.

— Братко Джеймз! Какво си мислиш, че правиш? — изломоти със задъхан шепот Отец Шоу.