Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 58

В паметта му изплува лицето на неговата покойна жена. Където и да е тя сега, скоро ще отиде при нея. Не! Това са празни приказки! Нищо няма след живота, както няма нищо и преди това. Само забрава… а след пълноценния живот един човек от Висшия стандарт би трябвало да се примири със забравата. Но той не можеше. Не искаше да умре. И мисълта за смъртта дори го ужасяваше… ако трябва да бъде честен поне със себе си.

Шумът в стаята на Жан-Пол беше затихнал отдавна, преди сънят милостиво да споходи Хедън.

Глава четиринадесета

Джан седеше с Робин в залата за отдих. Играеха шах. Сякаш от векове не беше изглеждал толкова жизнен, но и това не й вдъхваше дори слаба надежда. Виждаше, че му е трудно да следи играта, затова сама правеше грешки, колкото да продължи.

Пак я налягаха скуката и отчаянието, усещаше се хваната в капан. Откакто й отказаха достъп до Играчката, просторните помещения на Шангри Ла не й помагаха да се отърси от клаустрофобията. а като знаеше, че Майлоу и Ашли са някъде горе и упорито търсят станцията, не можеше да се радва на добро настроение. Както винаги, програмите не казваха нищо утешително. Сутринта тя пак разпитваше Дейвин за последните новини. И както винаги отговорите му бяха хлъзгаво неясни. Роботите на Майлоу, които старателно се движеха по ледения шелф и проучваха района със сеизмичните вълни от взривовете, още се намираха далече от станцията. Тя отново попита какво ще правят програмите, ако Майлоу намери Шангри Ла и получи обичайния отговор:

— Не се тревожи за нищо. Всичко ще се оправи.

— Не му вярвам — каза тя на глас. — На никой от тях не вярвам.

Робин, който се канеше да направи глупав ход с единия си офицер, вдигна поглед от дъската.

— На кой?

— Как на кой, говоря за Дейвин и другите програми. Те са замислили нещо, но каквото и да е, няма да е добро за нас.

Той сви вежди.

— Не те разбирам. Програмите не биха ни навредили. Те са тук, за да се грижат за нас.

— Те са тук, за да се грижат за Елоите и, поне на теория, за тебе. А мен само търпят, може би вече мислят да се отърват от присъствието ми, след като изстискаха нужната им информация до капка. Пък и за тебе не съм сигурна дали са много загрижени.

Той я погледна още по-смутено.

— Джан, какво говориш? Аз може и да не съм Елои, но програмите винаги са правили всичко за мен. Такива са изискванията на Етическата" програма.

Тя подсмъркна неприязнено.

— О, да, така наречената Етическа програма. На нея вярвам по-малко, отколкото на другите. Признавам, оставила те е да живееш и да израснеш, без да си Елои, но не ме питай защо. И изобщо не ми говори за официалното обяснение. Програмата била спазвала и досега древните правила на Обединените нации за работа с човешките ембриони. Ха!

Робин видимо се разтревожи.

— Но какво друго обяснение може да има?