Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 56

— Преди Генетичните войни била обширна и могъща държава. А най-уникалната й черта била, че жените там разполагали с цялата власт.

— Я виж ти — засмя се Тиса. — Твърде необичайно… макар че според мен такова държавно устройство си има своите предимства.

— Едва ли — промърмори Лен. — Та казваш, Жан-Пол, че мъжете там се оставали да ги управлява сбирщина от жени?

— Така се говореше.

— Изглежда ми съвсем разумно — твърдо каза Айла на своя брат.

Той поклати глава, явно не можеше да повярва.

— Както и да е — продължи Жан-Пол, — тази част от историята чухме от самия Небесен Ангел, когато ни говореше по системата за общо оповестяване след нашето поражение.

— Небесен Ангел ли? — промълви Айла.

— В онзи ден Джан Дорвин сама се наричаше така. А може други да са я нарекли с това име. То беше име и на нейния въздушен кораб.

— А да, кораба — каза Лен. — Това е най-интересното. Наистина ли е дошъл от Космоса и как тази жена е успяла да го завладее?

— Това е доста неясно — призна Жан-Пол. — Знам само, че Джан Дорвин била сред малцината оцелели след разрушаването на Минерва от Небесния Господар „Панглот“. Там срещнала един роб на име Майлоу еди-кой си. Казваха, че точно той знаел за очакващия сигнал Небесен Ангел, намиращ се в орбита. Самият той бил дошъл от Космоса.

— От някоя колония ли? — попита Лен.

— Така се говореше. Помолих баща ви да попита хората от орбиталната станция, дали която и да е извънземна общност е изпращала експедиция насам през последните години. Отначало отговориха отрицателно, но се оказа, че един от марсианските кораби е изчезнал на път към орбитална станция преди осем години. Може би е кацнал принудително на Земята.

— Не ми се вярва някой да е оцелял.

— И на мен. После пък „Господарят Панглот“ бил нападнат и превзет от военните на друг Небесен Господар… „Ароматният бриз“.

Той се отпусна назад на стола си и зачака да види как ще реагират. Не се разочарова — Лен като че ли се стъписа. И баща му се изуми преди това.

— „Ароматният бриз“ — задавено каза Лен, — но това е Небесният Господар, който…

— Който е властвал над вас. Да, вече знам това. Баща ви ми каза, че и Палмира била сред подчинените му територии.

Лен попита с натежал глас:

— И каква е съдбата на военачалника Хорадо? Още ли е владетел на „Ароматният бриз“?

— Не. Мъртъв е.

— Слава Богу.

— Той беше мръсен убиец — горчиво каза Тиса. — Неговите воини отведоха майка ми, за да им бъде робиня. Повече не я видях.

— И как е умрял военачалникът?

— Преместил се с повечето си хора в „Господаря Панглот“. Изглежда лазерите на „Ароматния бриз“ вече не работели… Затова избягал от подвластните си територии.

Лен и жена му се спогледаха.

— Само ако знаехме — процеди през зъби Лен.

— Та казват, че нападнал Небесния Ангел малко след спускането му към Земята. Но Джан Дорвин вече управлявала новия кораб и видяла сметката на Хорадо.

Всички се умълчаха. Накрая Лен каза:

— Май дължим голяма благодарност на онази Джан Дорвин.

Жан-Пол въздъхна.

— Трябва да ви призная, че моите чувства към нея са малко по-други. Хубаво си живеех в „Господаря Монкалм“, но изведнъж отнякъде изникна нейният Небесен Ангел, принуждава ни да се предадем и преди да се опомним, вече сме под властта на компютърна програма. Това беше запис на личността на една жена… не, момиче… която е умряла много отдавна. Ашли се казваше… — Жан-Пол направи гримаса. — Доколкото схванах, проблемите идваха от износването на програмата. И без това се говореше, че била презапис от презапис. Отначало нещата не вървяха толкова зле, но после Джан Дорвин изтърва юздите на всички програми, управляващи корабите. И онзи полудял призрак си правеше с нас каквото му скимне. А хората в другите кораби имаха още по-лош късмет — тамошните програми на Ашли ги изхвърлиха от корабите и по принуда станаха земни жители.