Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 57

— А с Джан Дорвин какво стана? — попита го Айла.

Той сви рамене.

— Кой знае. Или Ашли я е убила, или и тя е била стоварена на земята.

— А каква е била целта й, щом е събирала цяла флотилия от Небесни Господари? — попита Лен.

— Искаше да освободи всички земни общности от игото на Небесните Господари, също и да използва общата лазерна мощ на флотилията, за да разчисти по-големи територии от пустошта.

— Е, като че е искала да направи добро — отбеляза Тиса.

Жан-Пол пак въздъхна.

— Да, като си мисля сега, така ще да е било. Но тогава… ние я намразихме, защото ни отне Небесния Господар.

— Ясно — каза Лен, — светът май се е простил със златния шанс да се отърве от пустошта.

Никой друг не се обади, докато Айла каза:

— Добре де, остават ни хората от Космоса. Току-виж татко се оказал прав и в тях открием спасението си.

Стана късно, докато се приберат, минаваше полунощ. Оставиха камиона с товара от портокали в склада за плодове и вървяха пеша от центъра на града до дома на Айла. Айла не беше словоохотлива по обратния път за голямо разочарование на Жан-Пол. Надяваше се да продължат разговора, прекъснат от случката във фермата. Стори му се уморена. Поне за себе си беше сигурен, че се чувства като пребит, а не беше принуден да се бори с ината на тромавата кола.

Шепнешком си пожелаха лека нощ в тъмната кухня и се разделиха. Жан-Пол седна на леглото в стаята си, чакаше Айла да излезе от банята. Щом чу да се затваря вратата на нейната спалня, той се запъти към банята, стъпваше тихо, за да не събуди своя домакин.

Върна се в стаята, съблече се и се пъхна под чаршафа. После угаси нощната лампа до леглото. След малко чу някой да отваря вратата на неговата спалня. Рязко седна в леглото.

— Кой?…

— Тихо де! Кой може да бъде според тебе? — прошепна Айла.

Усети хладните й ръце около врата си.

— Ами баща ти?

Ръцете й се дръпнаха. Тя се съблече бързешком.

— Не се притеснявай от него — каза тя, докато се притискаше до него в леглото. — Той спи дълбоко.

Лон Хедън лежеше в тъмнината и слушаше как дъщеря му, уж тайно, се люби с Небесния воин. Опитваше се да разбере хаоса от чувства в главата си. От една страна, одобряваше всеки, който би направил дъщеря му щастлива. Но не можеше и да преглътне гнева си — тя искаше мъж, който само допреди дни беше техен враг, въпреки че самият Жан-Пол му беше симпатичен. Изпитваше и обичайната за всеки баща ревност, щом дъщерята проявеше любовта си към друг мъж. Какво още? Завист? Да, завиждаше, но на кого? Постепенно осъзна, че завижда и на двамата. Едва ли щеше да се люби с жена през кратките дни, които може би му оставаха.