Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 51

— Предполагам, ти ще отидеш в радиостанцията, както винаги?

Хедън се усмихна.

— Разбира се. Толкова е вълнуващо. Подготовката на онези от Космоса върви по график. След двадесет и осем дни техният кораб ще кацне тук! Надявам се тогава да съм още… — Той не довърши.

Внезапно стана и започна да разчиства масата. Занесе чиниите на мивката под недоумяващия поглед на Жан-Пол. Облечен в дреха, откриваща горната част на тялото — наричаха я саронг, повечето мъже и жени тук я предпочитаха — Лон Хедън изглеждаше жилав здрав мъж на зряла възраст. Но това не показваше много — би могъл да бъде на всяка възраст от тридесет и пет до двеста и пет години. Както при всеки от Висшия стандарт, достигнал зрелостта си, никой не можеше да определи точно възрастта по външния му вид.

Жан-Пол забеляза неспокойните погледи на Айла към баща й, вече се чудеше дали наистина Хедън е прехвърлил двестагодишнината си. Ако беше така, значи той по всяко време можеше да потъне в спокоен унес. Смъртта щеше да последва скоро, организмът просто трябваше да се подчини на генетичната заповед за спиране на часовника. Жан-Пол беше само на петдесет и една, още не можеше да си представи себе си в подобно положение. А и дали щеше да доживее…

— Баща ти добре ли е? — попита той Айла.

Тя го изгледа навъсено.

— Защо питаш?

— Той ми каза нещо сутринта, е едва не го каза. Видях и как го гледаш понякога. Угрижено.

Айла се съсредоточи в пътя пред себе си.

— Естествено е да съм загрижена за него. Нали ми е баща.

Тя не искаше да говори за това и Жан-Пол не настоя. Седяха един до друг в откритата кабина, разположена високо в предницата на тромавия камион, задвижван от електромотор. Айла караше по прашния неравен път между две житни ниви. Отиваха при по-големия й брат, който заедно с жена си се грижеше за ферма в граничния район на Палмира. Посещението не беше само за удоволствие — Айла смяташе да се върне с пълен камион портокали.

И за двамата утрото не мина добре. Жан-Пол веднага усети, че е станало нещо лошо, когато Айла изскочи от гмуркача бледа и намръщена. По-късно тя му каза, че докато с групата си работела по останките на „Господаря Монкалм“, открили още трупове. Натоварените с прибирането на телата трябваше да са разчистили мястото още в първите дни след катастрофата. Той лесно си представи как са изглеждали телата, престояли под вода две седмици.