Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 48

— Ами да. Имали разправия с Небесен Господар. И чуй добре какво ти казвам — свалили го!

— Свалили го? — повтори изненадано Майлоу. — Но нали е невъзможно… може би лазерната система на кораба се е повредила.

— Според приказките им лазерите май са били наред, но все пак го свалили. Казаха, че имали някакво тайно оръжие.

Майлоу потри плешивата си глава.

— Като свършим тук, наистина ще трябва да направим посещение на тези хитроумни приятелчета. Никак не ми харесват.

Глава дванадесета

Ускорението нарастваше, притискайки Майлоу към облегалката на креслото, а въодушевлението му се отприщи с пълна сила. Все по-бързо Белведере оставаше все по-далече зад него. Той беше свободен.

Е, почти свободен. Тепърва трябваше да реши проблема с Отец Шоу. Докато се налагаше да търпи присъствието му, Белведере щеше да има власт над него. Знаеше, че ще му види сметката, но не сега. Не сега.

Погледна крадешком Отец Шоу, който не криеше уплахата си. Клепачите му бяха здраво стиснати, а кокалчетата на юмруците му бяха побелели от напрежение. Майлоу се досети, че Отецът за първи път напуска станцията. По пътя към совалката паниката едва не го съкруши, щом попадна в безтегловност. Вкопчи се лудо в ръката на Майлоу и закрещя:

— Господ да ни пази! Падаме! Падаме!

— Успокойте се, Отец Шоу, не падате — с престорена загриженост му каза Майлоу. — Това е само сетивна илюзия. Ще свикнете.

Майлоу знаеше от опит, че много хора никога не успяваха да свикнат с безтегловността, подозираше, че и Отец Шоу е от тях. Добро начало на пътешествието.

— О не! — простена Отецът в този миг. — Пак това ужасно чувство, че падам. Какво става, братко Джеймз?

— Ускорението спря, Отче.

— Искаш да кажеш, че не се движим! Защо, повреда ли има?

— Не, движим се, Отче — търпеливо каза Майлоу. — Просто спряха ускорението, защото достигнахме достатъчно висока скорост.

— Но щом не сме спрели, защо пак имам тези усещания? — протестира другият.

Типичен случай, каза си Майлоу, той просто не разбира разликата между ускорение и скорост. Прекарал е целия си живот в чудо на технологията, но може би не е научил дори основите на физиката. Също като мнозинството хора в Белведере, които не принадлежаха към кастите на инженерите и техниците. Но същото се случило и с електрониката през втората половина на двадесети век на Земята. Нищожна част от хората, използващи всекидневно голямо разнообразие от електронни устройства, разбирали принципите им на действие. Положението се повторило и при биогенетиката през двадесет и първи век. Хората били заобиколени навсякъде от чудесата, създадени от генинженерите, но повечето не можели да обяснят разликата между ген и хромозом.

— Боя се, Отец Шоу, че ще бъдем в това състояние на, ъ-ъ-ъ, безтегловност, докато отново бъде включен двигателят за намаляване на скоростта в края на пътуването ни до Караганда. А дотогава има още поне осемнадесет часа. — Той каза по-силно: — Прав ли съм? — говореше на двамата пилоти, предполагаше че слушат разговора.