Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 46

— Естествено, не е в мащаб едно към едно — каза Дейвин, а животното хвана сноп трева с дългия си гъвкав нос и го пъхна в устата си.

— Това ли е слонът? — попита Джан.

— Да. Изчезнал като вид. А този дълъг орган отпред е неговият хобот.

— Досетих се — мрачно промърмори Джан. Изображението избледня. — Но съм сигурна, че ти нарочно дрънкаш врели-некипели. Как можеш да сравняваш човешкото съзнание с дългия нос на някакво животно? Разликата е безкрайна.

— Ако говорим за еволюцията, не е така. Както казах, и двете са само приспособления, които увеличават шансовете за оцеляване на вида. Човешкият интелект, както интелектът на всички висши бозайници, особено приматите, се развил като средство за предаване на информация от поколение на поколение, без намесата на ДНК.

Тя се намръщи.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Потомците на „нисшите“ животни, например рибите, се раждат със система от генетично програмирани инстинкти, които им дават възможност да оцелеят в своята жизнена среда. Малките рибки не се нуждаят да научат нещо от родителите си. Новороденото лъвче също притежава разнообразни инстинкти, но тъй като е представител на сравнително по-съвършен вид, генетичната му програма не е достатъчна, за да бъде пълноценен лъв в борбата си за оцеляване. ДНК е твърде ограничено средство за предаване на сложната информация, необходима на един лъв, за да оцелее. Затова еволюцията развила у лъвовете, както у всички висши видове, способността да се учат от родителите си. Разбра ли?

„Той… то… пак ми се подиграва“, разярено помисли Джан.

— Разбрах те. Само че не виждам връзката между способността на лъва да се учи и възникването на човешкото съзнание.

— Но връзката е очевидна. Умението да се учи, а не да разчита само на вградените си инстинкти, позволява на всеки вид да се приспособява към промените в околната си среда и така повишава шансовете му за оцеляване. А една разновидност на бозайниците — приматите, се специализирали в развитието на способността за обучение. Всички примати са социални животни, а това е още една придобивка за приспособяването и оцеляването. Някои от приматите развили особено сложни мозъци, за да поемат цялата научна информация, необходима за техните все по-сложни социални системи. После един от видовете направил още крачка напред в начините за предаване на информацията. Дотогава методите на обучение били повече зрителни, отколкото слухови, ако не говорим и за физическите — потупване по главата, ухапване и подобни похвати, макар че звуците предавали неодобрение и предупреждение. Но този вид примати си създал примитивен език, с огромни възможности за предаване и научаване на информация. За да се справят с несравнимо по-широкия информационен обхват на езика, мозъците на този вид примати се променили коренно за кратък период от еволюционна гледна точка. Езикът буквално оформил човешкия мозък.

Тя помисли, спомни си за маймуните — работници в Минерва и каза:

— Но и шимпанзетата говорят.

— Само генетично променените шимпанзета — напомни й Дейвин. — Вярно, отдавнашни опити с истински шимпанзета показали, че те могат да запомнят и разпознават ограничен брой думи, но мозъците им не били способни да се справят с езика като цяло. И все пак в много отношения няма разлика между човешкия мозък и мозъка на шимпанзето. Само развитието на езика в съпровождащите го промени в мозъка позволяват на човешкото съзнание да работи с абстрактни понятия, да планира бъдещето и какво ли не още. Затова повтарям — човешкото съзнание в основата си е само едно от разнообразните, създадени от еволюцията средства за оцеляване. Интересно е като явление, но космическо значение няма.