Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 47

Джан стана от стола си, за да отиде при билярдната маса. За да се успокои някак, прати черната топка право в триъгълника от червени топки, който се разпръсна на всички страни с гръм и трясък. Тя се обърна към Дейвин.

— Добре де, нека ти да си прав. Хората са просто говорещи маймуни. Но да се върнем към тебе. Тогава ти какво си?

— Изкуствено творение на човека.

— А имаш ли съзнание? И самосъзнание, като хората?

— Ти какво би казала?

— Създаваш впечатление, че имаш съзнание, но нали точно за това си проектиран?

Дейвин се усмихна.

— Някога живял мъж на име Тюринг, един от първите създатели на компютри. Веднъж казал, че ако компютърът говори по същия начин, както това би правило същество със съзнание, трябва и той да бъде смятан за съзнателно същество. А щом в общуването си с мен не можеш да ме отличиш от истинско човешко същество, според Тюринг трябва да смяташ, че имам съзнание.

— Да, но какво си ти? — отчаяно извика тя.

— Аз съм твоето отражение, създадено от машина — кротко каза той.

Тя не му повярва и за миг.

Разговорът беше вчера. А днес тя усещаше непреодолимо желание да излезе от убежището. Ще вземе Играчката и ще отлети към Южния полюс. Щом стана, надзърна да види как е Робин (вече не спяха в една стая), закуси сама набързо и извика Дейвин. Той веднага изникна пред нея.

— Слушам те, Джан.

— Имам нужда от свеж въздух. Искам да изляза с Играчката. Може ли да я приготвите веднага?

Той завъртя глава.

— Съжалявам, Джан, не мога. Играчката е заета.

— Заета ли? — изсмя се Джан. — А с какво може да е заета? Какво ли прави? Сигурно си мие косата?

— Патрулира в околността. Наскоро няколко роботи бяха засечени и прехванати във водата под ледения шелф. Трябва да предполагаме, че са изпратени да открият Шангри Ла.

Усмивката на Джан замръзна.

— Майлоу. Той е над нас. С Небесния Ангел.

— Може да предположим че и ти си права.

— И какво ще правите? — настоятелно попита тя.

— Зависи от това, какво ще прави той — невъзмутимо каза Дейвин.

В работилницата Майлоу наблюдаваше първия сеизмичен монитор, който се движеше по автоматичния конвейер. На друго място в продълговатата зала с нисък таван контролираните от Карл машини изработваха зарядите. Басовото им бръмчене отекваше от стените. Майлоу взе монитора и го огледа. Обади се безплътният глас на Ашли:

— Пак си бъбрят.

— Какво? — разсеяно каза той. — Кои си бъбрят?

— Хората долу и хората горе. Онези долу тази сутрин подновиха предаванията.

— Я виж ти — Той остави монитора. — Казаха ли на хората от станцията защо са млъкнали вчера?