Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 45

— Признай, най-сетне! — ядосано каза тя. — Досадно ти е през цялото време да се преструваш, че си човек. Тази лъжлива роля ти е натрапена от програмата и те възмущава.

Изображението на Дейвин сякаш се беше излегнало удобно на ниска кушетка. Изглеждаше отпуснат и леко развеселен, илюзията беше съвършена. Той се усмихна снизходително, от което гневът й направо пламна, и кротко каза:

— За да изпитам „досада“ или „възмущение“, би трябвало да съм човек, нали? Виждаш ли, даже в този момент ми приписваш човешки качества.

— Не е вярно! — възрази тя. — Исках да кажа, че се бунтуваш срещу неизменния си живот… по свой начин.

— И какъв може да бъде този начин? — попита той със същия дразнещо мек тон.

Тя мълча дълго, преди да отговори.

— Не знам.

— Разбира се, не знаеш. Хората не са способни да разберат форма на съзнание, различна от тяхната собствена. Следователно очовечават всичко около себе си. — Той пак се усмихна. — Потребността всичко наоколо да бъде очовечавано е едно от основните човешки свойства. От самото си зараждане човечеството придавало човешки качества на животни, дървета, слънцето, луната, боговете и накрая… и на Бог. Монотеистичните богове на Библията и Корана са твърде човекоподобни в слабостите си. Но тази нужда да придават антропоморфни характеристики по-късно се прехвърлила и у учените. Някога съществувала теория, наречена антропен принцип. Чувала ли си за нея?

— Не — намусено каза тя.

Тя би казала, че той си прави майтап с нея, ако това не беше още един опит да го очовечи.

— Антропният принцип се основавал на теорията, че вселената е съзнателно изградена така, че да осигури съществуването на човечеството. Привържениците й казвали, че човешкото съзнание не би могло да съществува, за да възприема вселената, освен при поредица невероятни космически съвпадения, включително в квантовите параметри на ядрото на въглеродния атом. Следователно вселената е създадена така, че да възникне човечеството. Твърде егоистичен възглед, според мен, но какво друго да очакваме от хората. Същата поредица от космически „съвпадения“ създала и мравките, да речем, но защитниците на антропния принцип никога не изказали твърдението, че целта на вселената е да се появят именно мравките. Всичко това е резултат от твърде преувеличена оценка на човешкото съзнание, от убеждението, че то е крайният продукт не само на милиарди години еволюция на Земята, но и на целия свят. Разбира се, истината е, че човешкото съзнание е само още едно еволюционно приспособление, точно като хобота на слона.

— И какво представлява този хобот? — подозрително попита тя.

Той й го показа. Джан се загледа в движението на триизмерно изображение, появило се в средата на стаята, над билярдната маса.