Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 44

Внезапно силни трептения пронизаха водата, последва мощен тътен. Обърна се навреме, за да види как носът на „Господаря Монкалм“ се смачква от удара. С тревога забеляза, че пламтящата кърма е точно над главата му. Инстинктивно запляска през водата като куче, бавно се отдалечаваше от опасното място. Загуби всякаква представа за времето, съсредоточен само в усилието да се измъкне изпод кърмата, преди целият кораб да падне…

Накрая се изтощи толкова, че не можеше да помръдне. А морската стена не изглеждаше по-близка. Огледа се през рамо. Вече не го заплашваше опасността да бъде заклещен под падащата опашна част на кораба. Горящият „Господар Монкалм“ продължаваше движението си напред, докато се отпускаше върху океанската повърхност. Кърмата докосна водата сред отчаяното скърцане на късащи се опорни греди в опашката и съскане на кипнала вода, но той вече беше се отдалечил на поне стотина метра от нея.

Но радостта му скоро затихна. Ръцете и краката му изтръпнаха от преумора. Не се надяваше да се задържи дълго над водата. Нещо го блъсна по тила. Отскочи диво, помисли, че някой от морските зверове го напада, опита се да го види…

Оказа се парче от наблюдателна площадка на кораба. С благодарност към съдбата се хвана за него. После постепенно изпадна в несвяст, идваше на себе си само когато пускаше дървото и усещаше водата в носа и устата си. След време дочу гласове. С мъка се надигна върху парчето, за да погледне над ниските вълни. Лодка. Връщаше се към брега и щеше да мине наблизо. Той изкрещя.

Лодката зави към него. Спря до главата му. Млад, гол до кръста чернокож мъж се наведе през борда и лесно го вдигна с мощните си ръце. Жан-Пол облекчено се отпусна върху дъното на лодката и тъкмо пак започна да губи съзнание, но усети хладна длан на челото си. Долови глас на момиче. Говореше една от разновидностите на Американо. Успокояваше го. Той едва успя да я различи. Видя млада девойка. Единствената й дреха бяха сините шорти. Гъвкавото мускулесто тяло беше покрито с дълбок загар, черната коса беше отрязана късо. Би казал, че лицето й притежаваше обичайна хубост, но азиатски извитите сини очи приковаваха вниманието му. Успя да каже „Мерси“ и потъна в унес.

Робин не показваше никакви признаци на подобрение. Ако в нещо състоянието му се променяше, беше към по-лошо. Вяло се тътреше и почти нищо не го интересуваше. Джан също. Сега прекарваше още повече време в леглото, почти винаги спеше. Тя непрекъснато досаждаше на програмите с оплакванията си, но те казваха, че нищо друго не могат да направят за Рин, както го наричаха. Тя не им вярваше, но не разбираше защо я лъжат. Желанието да проникне в истинската същност на програмите се превърна в мания, но измамното им човешко поведение си оставаше отчайващо непроницаемо. Никога не изтърваваха излишни думи. И вчерашната разправия с Дейвин в хола с нищо не се различаваше от другите подобни случки…