Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 43

— Ето там! — посочи Айла на Джулай.

Лодката се отправи към оцелелия човек, Айла видя жена, която не беше толкова зле засегната от огъня като труповете, макар че имаше грозни мехури по лицето. Жената надигна ръка, също покрита с мехури.

Айла се наведе далече напред от лодката и протегна ръка. Хвана жената за китката.

— Държа ви!

Айла дръпна силно… и кожата се смъкна от ръката на жената като ръкавица. Айла падна по гръб в лодката. Замръзнала от уплаха гледаше сивеещо парче мъртва кожа, което още стискаше. С вик на отвращение го метна във водата. Наведе глава и повърна в лодката.

Извадиха четирима от водата, всички с белези от изгаряне и опарване. Решиха да се връщат. Навсякъде около мъртвия кораб щъкаха лодки. Във водата имаше и други неща — акули. Забелязаха гръбните перки на няколко хищника.

Айла седеше на носа, стараеше се да не чува стоновете на четиримата Небесни хора, проснати зад нея. Още се чувстваше зле. И засрамена от държанието си, след като опита да изтегли онази жена в лодката. Кел й каза, че жената изчезнала под водата. Нито следа не беше останала от нейното тържествуващо вълнение, когато за първи път видя горящия върху океана Небесен Господар.

Вцепени се — отново се чу вик за помощ. Мъжки глас. Не искаше да види още някой ужасно обгорял. Кел подкани Джулай да обърне към викащия. Айла неохотно вдигна поглед, когато Кел издърпа мъжа в лодката. Отдъхна си. Този поне въобще нямаше следи от изгаряне. И въпреки хлътналото лице и мътните очи, й се стори доста привлекателен. Тя протегна ръка към задъхващия се между нея и Кел, на дъното на лодката мъж, и сложи длан на челото му.

— Всичко е наред, сега сте в безопасност — каза му тя.

Мъжът успя да съсредоточи погледа си върху нея и се усмихна насила.

— Мерси — прошепна той.

Глава единадесета

Ударът във водата, който едва не изпотроши костите на Жан-Пол, го зашемети тежко. Когато си спомни, намери се под водата — давеше се. Пребори се да изскочи нагоре и да подаде глава над повърхността, но въпреки бесните му усилия, незабавно потъна пак. Усети, че подплатения цял комбинезон и обувките го теглят надолу. Пое си въздух и се остави да потъне. Напрегна воля да потисне паниката, която едва не го сграбчи, първо се освободи от обувките, после се измъкна от тежкия, подгизнал плат от тялото си. Щом му олекна, изскочи горе като тапа.

Хаотично размахвайки ръце и крака, той погледна нагоре — „Господарят Монкалм“ мина над него, като ръсеше горящи парчета. Носът му скоро щеше да се забие в океана. От него скачаха хора. Никой от тях нямаше парашут. Ашли чрез нейните роботи-паяци беше издирила и унищожила всички парашути, за да не избяга никой от подвластните й хора. Сети се за Емил. Започна да го вика по име, надяваше се и той да е преживял падането, но не дочака отговор. Жан-Пол обърна глава към брега. Даже най-външната морска стена му се стори твърде далечна. Никога не би успял да се добере до нея, нали едва успяваше да държи главата си над водата. И твърде бързо го налягаше умората. Чудеше се дали земните жители ще изпратят помощ. Не би ги обвинил, ако не стореха това.