Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 40

— Ами разбира се! Че отговорът е съвсем очевиден… е, поне за мен.

— О, я млъквай! Кажи ми, какъв е този отговор?

— Отговорът е Карл. Нали току-що казах, че той знае всичко. Нека да говоря с него.

Тя недоволно промърмори:

— Говорете си…

Безизразният глас на Карл запълни залата:

— Какво искаш, Майлоу?

— Ти несъмнено си чул за какво разговаряхме. Как да стигнем до станцията, когато я намерим?

— С лазерите, Майлоу.

— Да му се не види, той е по-тъп и от тебе! — изсъска Ашли.

Обезпокоеният Майлоу каза:

— Вече опитахме това, Карл. Парата пречи…

— Майлоу, лъчите трябва да минават по оптически влакна.

— Вярно бе! — кресна Майлоу, удряйки с юмрук по дланта си. — Дявол да ме вземе, защо не се сетих! Ще прокараме няколко оптически влакна по леда, по тях ще минават лазерните лъчи и със стопяването на леда ще пускаме влакната все по-надолу. Колкото ще пара да има, няма да ни пречи! Божичко, цялата система за управление на този кораб се състои от влакнеста оптика, в складовете сигурно има големи запаси.

— Точно така — потвърди Карл.

Майлоу се разсмя.

— Значи сме свободни и щастливи! Нищо не може да ни спре. Ашли, скоро ще бъдеш същество от плът и кръв, уверявам те. И тогава ще бъда така добър да споделя с теб няколко века сексуален опит.

— Какво? — В гласа й се долавяше отвращение. — Въобразяваш си, че ще ти позволя да ме пипнеш? Уф!

Той искрено се засегна от реакцията й.

— И какво лошо има в предложението ми?

— Нали те виждам какво правиш с Тайра. Освен това, не си физически привлекателен за мен. Напротив.

— С Тайра е друго, тя е само играчка — раздразнено каза той. — А който има избор, не бива да капризничи. Може би не си забелязала, че наоколо нещо не достигат мъже? Или си мислиш да чукаш онзи парцал от Минерва, Шан?

— Да, бих предпочела да легна с него, отколкото с тебе — надуто каза тя.

Майлоу насила се удържа да не избухне. От векове тъпата кучка не беше нищо, освен някакво електронно петънце в биочип, а си позволяваше да се държи като звезда! Поне му оставаше удоволствието, че тя никога няма да се сдобие с жива плът. Даже и да имаше в станцията необходимите условия да й отгледат ново тяло, той щеше да се погрижи това да не стане. Стремеше се само да докопа Играчката и да ограби каквито технически чудеса намери в станцията. Реши, че е по-уместно да промени темата:

— Какви са последните новини от радиопредаванията, които подслушваш? Все така активни ли са?

— Не, днес има промяна — каза Ашли, сякаш отегчена. — Само едните предават. Онези от Космоса, а хората долу си мълчат. Поне засега.

Майлоу направи гримаса.

— Любопитно. Може да имат проблеми с апаратурата.

Преди няколко седмици, веднага след идването им в Антарктида, Майлоу с изненада научи от Ашли, че Карл е засякъл радиотрафик между някакво място на Земята и една от орбиталните станции. Не му изглеждаше вероятно някоя от земните общности да е съхранила техническите си възможности за производство на радиоапаратура. Той помоли да слуша разговорите. Ашли изпълни молбата му. Скоро установи, че земният източник на сигналите е общност, разположена на територията на някогашния японски щат Ноширо в Австралия, а станцията е руската Караганда. Особено възбуди интереса му новината, че хората от Караганда искат да изпратят експедиция на Земята. Идеята им не му хареса. Предложи на Ашли временно да отложат търсенето на подводната станция, бързо да отскочат до Австралия и да смажат тази дразнеща го земна общност, преди да се е съюзила с онези от Космоса. Но Ашли отказа.