Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 39

Защо не се беше сетил за тази пречка, когато обмисляше своя план? Ей така просто щели да използват лазерите, за да пробият леда? Да бе, колко лесно. Само че изпаряващият се лед се кълбеше над същото място, сгъстяваше се и в един момент лъчите се разсейваха дотолкова, че ставаха безполезни.

— Само си губим времето — каза Ашли и изключи лазерите. — Да ти е хрумнала още някоя светла мисъл? Щото дотук нищо не постигна.

— Не бих казал. Подводните търсачи свършиха работа.

— Така ли било? — сопна се Ашли. — Всички до един изчезнаха.

— Да, ама изчезнаха в този район… под ледения шелф Рос. Значи тук трябва да е разположена станцията. — Той махна към неугледната белота от сняг и лед. — Тук някъде е, под леда.

— Значи тук някъде — саркастично повтори Ашли. — Великолепно, само че площта на този леден шелф е стотици квадратни мили. И даже да знаехме точното местоположение на станцията, нямаше да стигнем до нея през леда.

— Има все някакъв начин. Не се тревожи.

— Ти би трябвало да се тревожиш, Майлоу. Ако не направиш каквото обеща, ще загубиш всичките си дребни привилегии, може би включително и живота си. Бих могла да те зарежа долу, на този лед.

Майлоу не отговори. Днес поне, каза си, тя говореше сравнително разсъдливо. Напоследък все по-често проявяваше признаци на нестабилност. Понякога въобще не желаеше да говори с него, а нощем вече имаше навик с часове да напява ужасяващи приспивни песнички. Той прокара длан по плешивата си глава и опита да се съсредоточи. След малко бавно каза:

— Така, първият ни проблем е да намерим станцията…

— Знам, идиот такъв. Нали все това се опитваме да направим. Но повече нито един от роботите няма да превръщаш в подводен наблюдател. Останаха ми само двадесет и девет, пък и резервните части са на привършване.

Майлоу сведе поглед към стоящия до него паяк — пазеше го да не измъкне биочипа с програмата на Ашли и да го стъпче с обувката си. Потупа го по кълбовидното тяло. В отговор роботът се размърда заплашително.

— Нямах такива планове. Нужен ни е добър подход. Спомних си нещо от далечното минало — един метод за проучване какво има под земята, или както в този случай, под леда, като се създават сеизмични вълни. Вълните се движат с различна скорост през различните вещества. Ще можем да определим дебелината на леда, дълбочината на водата и положението на станцията, щом изследваме и нейния район.

— Ами да! — подигра му се тя. — И откъде ще се появят тези сеизмични вълни?

— Ще ги предизвика взривяването на малки заряди. Сложени в леда. Ще поискаме от Карл да проектира и да изработи съответните уреди за наблюдение. Той сигурно има информация как да го направи. В края на краищата, нали всичко знае. После ще пратим паяците върху леда, за да проведат изпитанията сектор по сектор. Върху леда би трябвало да са в безопасност. Ще ни отнеме известно време, но съм сигурен, че ще успеем. Ашли помълча и каза:

— Хубаво де, и какво като успеем, как ще се доберем до станцията? Лазерите няма да помогнат.

Майлоу се ухили — отведнъж му просветна пред очите.