Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 31

Айла излезе на верандата с две чаши студена бира в ръце. Някъде, из завладените от пустош земи, животно изразяваше с рев недоволството си. Като че беше гигантско влечуго. Звукът предизвикваше неприятни тръпки по гърба й. Изтегнат на шезлонга, нейният баща беше зареял поглед към мрачния океан. Тя му подаде едната чаша, дръпна шезлонга по-близо до неговия и седна. Вгледа се в баща си тревожно намръщена.

— Защо си толкова унил? Гласуваха според желанието ти.

— О, знаех си, че така ще стане. В края на краищата, Лил има правото на вето. Но ми е неприятна голямата подкрепа на Джелкър. Привържениците му стават повече, а с днешното представление привлече още от тях. Притеснявам се да не създават проблеми, когато нашите приятели от Космоса дойдат най-после.

Тя отпи от бирата.

— Ясно — каза тя. — Е, и аз се тревожа.

Той се обърна към нея.

— Заради Джелкър ли?

— О, той и гадните му роднини винаги ми създават грижи. Но този път се безпокоя, че нищо не беше казано на събранието за предупреждението от морските хора. Каза, че си се договорил с Лил да бъде обсъдено.

— Този спор за космическите ни гости отне твърде много време според мен. Но ти обещавам да говорим за това на следващото събрание.

И двамата леко трепнаха — огромно, гневно бръмчащо насекомо се блъсна в мрежата на верандата. Айла каза:

— Следващото събрание ще бъде след поне две седмици. А трябва да направим нещо сега.

— Извини ме, че казвам това, мила, но не се ли тревожиш повече, отколкото е необходимо? И така, морските хора смятат, че е възникнала нова заплаха за тяхната общност. Можеше да се очаква. Добре знаеш колко по-опасни стават океаните. Може би в района на морските хора големите червеи са станали повече. Но морските хора имат добри възможности да се защитят. Така са били проектирани. Освен че могат да се справят с естествените си врагове, дадени са им допълнително способности, за да отблъскват саботажни групи от други подводни съоръжения. Това станало, когато съперничеството между Генетичните корпорации се сгорещило прекалено. Затова на твое място не бих мислил много за тях.

— Защо тогава искат да им дадем оръжия?

— Какво? — Хедън не беше подготвен за тази изненада.

— Така е. Днес при срещата за размяна техният водач Тигър постоянно сочеше харпуна на Кел. Съвсем ясно беше какво иска. Нужни са им подобни оръжия. И то много.

— Защо не ми каза веднага?

— Нямахме време да говорим преди събранието. Исках да разкажа случката, щом стане дума за морските хора. Но нищо не казахте и аз не се обадих.

Тя сви рамене. А Хедън направи гримаса.