Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 29

— … и накрая някои от тях се биха рамо до рамо с жените от Минерва. Предполагам, били са отклонения. Поне съм сигурна, че имаше отклонения сред мъжките маймуни, които използвахме като работна ръка. По-точно, на нито едно от мъжките шимпанзета не можехме да се доверим, щом достигнеше определена възраст. Станало беше нещо обикновено да ги затваряме след този момент в клетки и да използваме само зрелите женски. — Спомни си още нещо и се усмихна сама на себе си. — И мен също смятаха за отклонение. Заради ниския ми ръст. Бях висока колкото обикновен мъж от Минерва.

Дейвин каза:

— С течение на времето отклоненията са неизбежни заради разнообразни мутации. Но е възможно да се проектира звено за генетичен контрол. То периодично би проверявало ДНК и би възстановявало първоначалното й състояние.

Джан погледна холограмата.

— Очевидно това не е било по силите на генинженерите от ранните години на Минерва, когато са проектирали нашите мъже — каза тя. — Но какъв смисъл има тепърва да разсъждаваме било ли е възможно или не? Би трябвало вече да е твърде късно да се направи нещо, за който и да е вид на планетата… или греша?

— Не те разбирам — каза Дейвин с великолепно отмерен оттенък на невинността в гласа си.

— Трудно ми е да ти повярвам — сухо отбеляза Джан. — Само те попитах защо каза това, което току-що каза. Имате ли някакви планове за външния свят? Зная, че имате предостатъчно мощ за това.

Дейвин завъртя глава.

— Джан, и преди ти обяснявахме. Само Елоите ни интересуват. Това е основата, заложена в нашите програми. Ние нищо не можем да променим. Това, което става в света навън, наистина е ограничително, но то е извън сферата на нашите грижи. Ние съществуваме само, за да се грижим за Елоите и да ги защитаваме.

Той привидно беше искрено огорчен, поне можеше да заблуди Джан. Тя се отвращаваше от студеното, нечовешко нещо, което управляваше своя толкова убедителен човешки образ някъде от дълбините на убежището. Дълбоко си пое дъх и ядосано каза:

— Тази ваша защита бързичко ще приключи, само ако Майлоу успее да открие това местенце.

— Ах да, този твой Майлоу… твърде интересно създание.

— „Създание“ е подходяща дума за такъв като него — каза Джан. — Но не съм толкова сигурна дали е интересен.

— И твоето мнение е, че той би представлявал сериозна заплаха за нас?

— Да. Вече ти казах — Майлоу би бил сериозна заплаха за когото и да било. А щом научи от Робин за Шангри Ла, веднага започна да го разпитва подробно. Изобщо няма да се учудя, ако се домъкне на юг да ви потърси.

— Цяла флотилия Небесни Господари са търсили Шангри Ла, както ти сама ни съобщи, но те не са успели.

— Цяла флотилия овехтели въздушни кораби, управлявани от варвари. Само че Небесният Ангел не е като тях. Абсолютно нов е и разполага със страхотна система от оръжия. Управляват го програми като тебе. Майлоу също е различен. Също като тебе, не е човек.

Глава осма

Събранието беше шумно. Съвсем не всеки споделяше ентусиазма на Лил и Лон за наближаващото посещение на хората от Космоса. И най-гласовит от противниците им беше Джелкър Бенкс. Той отдавна критикуваше всичко, направено от Лон Хедън и Айла знаеше какъв е източникът на тази враждебност — беше се провалил на изборите за управляващата шесторка. Омразата му заради целия негов род, доста многоброен, и всички с фамилия Бенкс полагаха неуморно усилия да отровят живота на Хедън и неговото семейство, а то в момента се състоеше само от Айла и по-възрастния й брат.