Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 30

Бенкс, заобиколен от поддръжниците си в отсрещната страна на залата, говореше. Тоест крещеше.

— И ви казвам, че може би си навличаме ужасна опасност! Откъде можем да знаем дали трябва да вярваме на онези хора от Космоса? Имаме само уверенията им, че не ни мислят лошото! А Лон Хедън и неговите приятели налапаха въдицата заедно с пръчката!

Рев от гневни викове избухна сред възбудените хора около него. Но и от други места в залата се чуха одобрителни гласове. Лил Уивър, седнал в Креслото на Управника, им махна с ръка да се успокоят и подкани Лон Хедън да отговори. Айла, настанила се в най-горния ред, гледаше как долу баща й отива. Разтревожено си помисли, че гласът му звучи още по-уморено и дрезгаво.

— Моят достоен опонент се измъчва ненужно от песимистичната си оценка за положението, а би трябвало да подскача от радост при нашия чудесен късмет. Установената връзка с нашите братя от небето означава за нас началото на съвсем ново бъдеще. И не само за нас, а и за цялата човешка раса!

Последваха ръкопляскания и няколко вика на съгласие. Джелкър Бенкс пак се намеси, макар че не беше поискал разрешение да говори:

— Ти го казваш, Хедън! Но можем ли да сме сигурни в това? Едва що се отървахме от игото на Небесния Господар „Ароматния бриз“ и ти искаш да ни натикаш в ръцете на друг завоевател!

— И каква полза биха имали онези от Караганда, ако ни завладеят? — извика в отговор Хедън.

— Същата, заради която ни тъпчеха проклетите Небесни хора — за да ги снабдяваме с храна, дрехи и останалото, което произвеждаме! — кресна Бенкс.

— А защо ще искат от нас храна или нещо друго? От векове сами си произвеждат всичко! — натърти Хедън.

— А може би им е писнало да ядат преработени лайна! На мен поне би ми омръзнало!

Репликата на Бенкс предизвика бурен кикот не само сред неговите привърженици. Хедън изчака да стихне смехът и каза:

— Говорим с тях вече три седмици. Аз самият прекарах дълги часове в общуване с различни хора от Караганда. Създадохме си достатъчно ясна представа за тяхното общество и условията в орбиталната станция. Те признават, че животът им не е разкошен, но храната определено не е проблем за тях. Генинженерните бактерии в секциите за храна все още добре си вършат работата и произвеждат голямо разнообразие от синтетични продукти от рециклирани органични вещества.

— И пак разчиташ само на техните приказки за това! — извика Бенкс.

— Вярвам им! — твърдо изрече Хедън. — Всички ние би трябвало да им вярваме. Те смятат нашето съществуване и нашето сравнително напреднало в технологиите общество за признак, че светът може да бъде спасен от бедствията, които ни донесоха Генетичните войни. Идват тук, за да изследват възможностите за това. И въпреки, че постигнахме много, ти също много добре знаеш, Джелкър Бенкс… — Той вдигна ръка и посочи Бенкс, — … че нямаме надежда да удържим срещу пустошта. Условията наоколо се влошават все по-бързо. Не е нужно да си живял дълго като мен, за да разбереш това. Без помощта на хората от Космоса ние… Палмира няма да оцелее. Само ако сме глупаци, ще отхвърлим предложението им да обединим силите си.