Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 27

— Е хайде — каза той на инженерите, — нека опитаме. Дайте сигнал на риболовната група.

Обърна се и отиде в задната част на пункта за управление. Пробитата от взрива дупка в стената беше криво-ляво запушена, но въздухът свистеше в процепите. Звукът приличаше на женски писък. Доминик. „Стана бързо“, беше му казал някой. Кой? О да, Ерик. Ерик, който се опита да го спре, щом каза, че иска да види тялото й. Той настоя и Ерик отстъпи. Качиха се в коридора, където бяха наредени труповете. Жан-Пол не можа да я познае, когато Ерик дръпна изцапания с кръв чаршаф от лицето и гърдите й. Да знаеш, че всичко е свършило бързо, не е особено добро утешение. Не и ако жената, която обичаш, изглежда така, сякаш е била насечена от перките на огромен вентилатор. Най-остро му липсваше нощем. Дните успяваха да го разсеят с безкрайните проблеми в управлението на „Господаря Монкалм“, но с настъпването на нощта не успяваше да удържи мислите си за нея. Спеше неспокойно. Най-ужасните мигове бяха, когато се събуждаше и протягаше ръка към нея. Първо се чудеше защо е сам в леглото, после си припомняше…

Воят на движителите се промени — „Господарят Монкалм“ бавно спря и започна отвесното си спускане към океана. Потрепери и се закова на четиристотин стъпки над повърхността. Жан-Пол наблюдаваше спускането на товарната платформа през един от големите люкове. На платформата стояха двадесетина мъже, сред тях беше и Клод, който сам предложи да ръководи групата рибари. Жан-Пол се опита да го открие сред скупчените мъже, но от такова разстояние не беше възможно. Но виждаше високите купчини мрежи, набързо изплетени през последните няколко дни.

Тук водата не беше покрита с гнусните на вид водорасли, превзели големи площи от океана. Жан-Пол предполагаше, че те задушават живота под себе си по същия начин, както пустошта правеше това на сушата. Надяваше се поне да е останала достатъчно годна за ядене риба, за да не отидат на вятъра усилията им. Платформата вече почти докосваше водата. Някой махна на техника горе и платформата спря, като се залюля на четирите си въжета. Мъжете веднага започнаха да спускат мрежите във водата. Дотук добре, каза си Жан-Пол, но все така напрегнато се взираше в смалената от далечината платформа.

— А сега тръгвайте напред, но съвсем бавно — заповяда Жан-Пол.

„Господарят Монкалм“ отново се раздвижи. Водата беше относително спокойна, но Жан-Пол се тревожеше, че ако дъното на платформата я докосне, допълнителното напрежение би могло да скъса въжетата.

Когато всички мрежи бяха спуснати, той пак заповяда спиране на кораба. Мъжете долу започнаха да издърпват мрежите. И тогава…

Водата се раздвижи точно пред платформата и рибарите нищо не забелязаха. Цялото им внимание беше насочено към задния край, към мрежите. Жан-Пол едва не извика, но в последната секунда се спря, беше безполезно.

— Обадете се в товарния хангар! — кресна той. — Кажете им веднага да вдигнат платформата!

— Но нали те още издърпват мрежите… — обади се Марсел.