Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 26

Обходи с поглед хаоса в пункта за управление. Навсякъде части от разглобени уреди, плетеница от открити проводници. Въздухът звънеше от гневните гласове на спорещите инженери. Май им стигаше толкова. Групата по риболова щеше да заподскача от нетърпение. Той пристъпи напред и високо каза:

— Е, какво е положението? Ще можем ли да направим тази маневра?

Пререканията спряха, инженерите като че се подканяха с погледи кой да отговори на въпроса. Мълчаливото съгласие даде думата на ниския жилав Марсел. Той сви рамене и каза:

— Преценихме, че ще можем, но е опасно.

— Кажи ми нещо ново — уморено отвърна Жан-Пол.

Погледна през прозрачната стена — под тях беше океанът. Прескачаха от една избегната на косъм катастрофа на друга, откакто взривиха компютъра. Понякога се чудеше как още се задържат във въздуха. Няколко дни безпомощно се носиха насам-натам, а инженерите се бореха да поправят разбитата система за управление. Първоначалните им уверения, че за минути ще преминат на ръчно управление, се оказаха отчайващо безсмислен оптимизъм. Освен че унищожи програмите на Ашли и Карл, бомбата повреди цялата компютърна система, а опитите да контролират огромния въздушен кораб без нея просто пропаднаха. Все пак овладяха ръчното управление на стабилизаторите и задкрилките, но не можеха да управляват движителите и се принудиха да изключат подаването на енергия. Но така вече не можеха да поддържат и температурата в газовите секции, скоро започнаха да губят височина. Само изхвърлянето на немалко товар, съчетано с умението на рулевите, беше опазило от катастрофа въздушния кораб.

И по времето, когато инженерите успяха да включат ръчното управление на два от движителите, североизточните ветрове бяха отнесли „Господаря Монкалм“ далеч навътре в Тихия океан. Жан-Пол събра най-близките си съратници, за да обсъдят какво трябва да направят. Решиха да продължат над океана в югоизточна посока. Ако се завърнеха към Северна Америка, рискуваха да срещнат някой друг от Небесните Господари с програми на Ашли и понеже вече не можеха да разчитат на лазерната си защита (ако изобщо работеше), нямаха надежда за спасение при такъв сблъсък.

И веднага трябваше да се заемат с проблема за изхранването. Запасите бяха оскъдни и даже с ограничаване на дажбите нямаха достатъчно за населението на въздушния кораб. През последните месеци бяха загубили мнозина, но в „Господаря Монкалм“ все още живееха към осемстотин души. Тогава някой се сети за единственото достъпно решение. Рибата. За Бога, нали летяха над този проклет океан, нямаше да е трудно да слязат ниско, да спуснат товарна платформа над повърхността и да пуснат мрежи и въдици…

Да, като замисъл им се струваше много лесно, но се оказа доста по-мъчително да го приложат. Вярно, инженерите се проявиха, овладяха управлението на още два движителя и вече достатъчно добре контролираха кораба, за да се спуснат над водата. На теория.