Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 25

Унила тишина се възцари в стаята. Отците се споглеждаха тревожно и объркано. Накрая всички до един се обърнаха, към Отец Маси, потънал в размисъл. Мина повече от минута, преди той да проговори.

— Колкото и възмутително да изглежда на пръв поглед предложението на брат Джеймз, смятам, че той говори разумно. Готов съм да го обмисля задълбочено. Както трябва да сторите и всички вие.

Макар и против волята си, повечето промърмориха своето съгласие.

— За кога е предвидена експедицията на Караганда? — попита Майлоу.

— След около два месеца — отвърна Отец Маси. — Смятат, че са достатъчни, за да превърнат кораба си за полети до Марс в апарат за навлизане в земната атмосфера.

Майлоу кимна. Нито една от станциите не беше запазила совалките за полети до Земята. Решили, че никога няма да им потрябват, отдавна ги бяха разглобили заради резервните части. Той се прокашля и смело срещна погледа на Отец Маси.

— Разбира се предлагам и своето участие в тази експедиция.

Реакцията на Отец Маси можеше да се предвиди. Той направи театрална гримаса на учудване и загледа въпросително Майлоу.

— Какво предлагаш, братко Джеймз?

Майлоу невъзмутимо каза:

— Казах, че предлагам и аз да участвам в това рисковано начинание. В края на краищата, след като аз предложих някой от Отците да придружи експедицията на Караганда, подходящо е да сложа и своя живот на везните.

— Но с каква цел? — попита седящият отляво Отец, надебелял и кръглолик мъж на име Шоу. Според Майлоу беше един от най-лицемерните пуяци. — Прости ми за забележката, братко Джеймз, но ти си само един от братята. Нямаш пълномощия на свещенослужител. Как би могъл да спасиш душите на онези нещастни земни същества?

Майлоу се обърна към него с усмивка.

— Вие ми простете за забележката, Отец Шоу, но сякаш не схващате причината да предложа и себе си. Не е заради хората от Земята, а заради смелия Отец, който ще пожелае да участва в мисията. Все пак, ако ме извините за тази моментна нескромност, аз съм най-добре подготвения лекар в тази станция. Ако на планетата все още върлуват зарази, моята помощ ще бъде крайно необходима на достойния Отец. — Той върна погледа си към Отец Маси. — Аз твърдо смятам, че Отецът, който се заема с тази мисия, поне заслужава да има на разположение моите умения и лекарства.

Отец Маси мълчаливо се взираше в Майлоу. През това време си играеше с брадата си, подръпваше я неспокойно. Всички Отци боядисваха косите и брадите си в сиво, за да изглеждат по-стари, да си придават по-величествен вид. Майлоу помнеше наистина старите хора и затова смяташе, че така видът им само става още по-смехотворен. Отец Маси заговори:

— Трябва да призная, братко Джеймз, че преди у мен са се появявали съмнения спрямо тебе. Нищо определено, разбира се, само смътно недоверие. Но този твой жест ме кара да те видя в друга светлина. Добре, ще приема твоето смело предложение. Ще отидеш на Земята, братко Джеймз! А сега да се помолим…

Глава седма

На Жан-Пол не му харесваше да бъде Небесен Господар. Твърде много хора му задаваха въпроси, на които не можеше да отговори, твърде много хора зависеха от него. Отговорността го притискаше тежко с всеки изминал ден. А с нея нарастваше товарът на мъката. Каквото и да правеше, не можеше да не мисли за Доминик…