Читать «Краят на небесните господари» онлайн - страница 24

— Това пък какво беше? — попита Кел, когато се върнаха в тясната кабина на гмуркача. — За миг си помислих, че наистина те напада. Вече щях да се прицеля, но го видях как те пуска.

Свъсила вежди Айла завъртя глава.

— Знам само, че три пъти направи знак за опасност. Това означаваше нещо много опасно. И трябва да се намира от нашата страна на Големия Риф, иначе нямаше да иска да ми каже за него. Той ни предупреди.

— Ужасно се изплаших — отбеляза Джулай и включи двигателите на гмуркача. — Преди никога не ни е докосвал. И никой друг от тях не го е правил.

— Май че ме хвана за ръката, само за да покаже колко важно е съобщението му — каза Айла.

— Но като не знаем каква точно е тази заплаха, можем ли нещо да направим? — попита Кел.

— Не знам — призна Айла. — Ще трябва да говоря за това с татко…

Още една изненада очакваше Айла на брега — там стоеше нейният баща, вместо както винаги да се качи на кулата. Беше развълнуван. Докато й помагаше да слезе от гмуркача, тя каза:

— Татко днес при размяната стана нещо странно. Тигър…

Той не й даде да довърши.

— Мила моя, имам чудесна новина! Получихме отговор от една станция!

Тя зяпна от учудване.

— Наистина?

— Да! — щастливо каза той. — И не само това, ще имаме гости!

— Разбира се, ще трябва да изпратим представител на Белведере, който да участва в експедицията от Караганда до Земята — каза Майлоу.

Всички лица около масата се обърнаха към него. Отец Маси като че не можеше да повярва на ушите си. И не само той. Секундите се точеха една след друга, най-после Отец Маси бавно каза:

— Да не те е напуснал разсъдъкът, братко Джеймз? Не искаме да имаме нещо общо с онзи прокълнат свят.

Майлоу стрелна с поглед големия метален кръст, надвиснал над креслото на Отец Маси и каза:

— Нима не е наш дълг да опознаем положението долу? А може би и онази общност има души, които не са загубили надежда да се спасят. Има и още нещо, за което да помислим. Ако Караганда реши да сключи някакъв съюз с хората от Земята, би било полезно някой да държи под око събитията.

Майлоу млъкна за да имат време да осъзнаят казаното. Доволен отбеляза умисленото изражение на Отец Маси. Така, лапна кукичката. Той продължи:

— И затова предлагам — нека доброволец измежду Отците придружи експедицията от Караганда до Земята… — Той пак млъкна, докато замре шепотът около масата. Огледа събраните хора. — Естествено, тази мисия ще е изпълнена с опасности, може би смъртта чака там долу, но каква по-голяма чест за един Отец от Белведере от тази висша жертва в името на Бог? При това съпроводена с възможността да окаже на Белведере безценна услуга?